Брачна авантюра

Той въздъхна и поклати глава.

— А сега се насочи към леглото и стой там, докато се върна.

— Защо?

— Престани да задаваш въпроси! Просто няма да излизаш от каютата.

Тя кимна в знак на съгласие. После добави:

— Дори не мога да отида и да видя Нора, защото ти смяташ, че ако изляза от каютата, няма да съм в безопасност, нали?

— Не съм казал…

— Моля? Очертава се една дълга сутрин, Нейтън. Сигурно ти ще си много зает и ще минат часове, преди да се прибереш у дома. Ти въобще не си лягал снощи. Опитах се да те изчакам, но бях много изморена и заспах.

Той се усмихна, защото беше нарекла каютата им дом. После кимна с глава.

— Довечера ме чакай! — заповяда й той. — Без значение по кое време ще се прибера.

— За да ми крещиш отново ли?

— Не.

— Добре тогава — обеща тя. — Ще те чакам.

— По дяволите, Сара — заяви той. — Аз не те моля за това, аз ти нареждам.

Той я сграбчи и стисна раменете й. Това беше малко повече от милувка. Тя отстрани ръцете му и го прегърна през кръста.

— Нейтън? — прошепна тя.

Стори му се, че гласът й леко трепери. Ръцете му висяха отпуснати покрай тялото. Той помисли, че може би тя се страхува, че ще й причини болка. Нейтън искаше да й обясни, че независимо от нейните предизвикателства, той никога няма да вдигне ръка срещу нея. Внезапно Сара се повдигна на пръсти и го целуна. Беше толкова изненадан от този изблик на нежност, че не знаеше как да й отговори.

— Бях много разстроена, когато напусна толкова бързо каютата, след като бяхме… бяхме толкова интимни.

— Искаш да кажеш след като правихме любов? — попита той и се усмихна. Стеснението й го забавляваше.

— Да — отговори тя. — Бях много разстроена.

— Защо?

— Защото на една съпруга й е приятно да чуе, че тя е…

— Задоволила съпруга си?

— Не — отрече тя. — Не ми се подигравай, Нейтън. Не прави така, че това, което се случи между нас, да изглежда някак бездушно, даже смешно. Беше много красиво, за да се отнасяме по този начин.

Той бе поразен от пламенната й реч, защото разбираше, че тя вярва с цялото си сърце на думите си. Той откри, че е страхотно доволен от нея.

— Да, беше красиво — каза той. — Не ти се подигравам, Сара — продължи той с по-твърд глас. — Опитвам се да разбера какво всъщност искаш от мен.

— Искам да чуя, че ти… — Тя не можа да продължи.

— Че си чудесна жена?

Тя закима енергично.

— Аз също имам вина — призна тя. — Трябваше и аз да те похваля…

— Защо?

Стори й се озадачен. Това я ядоса.

— Защото съпругът също се нуждае от такива думи.

— Не и аз.

— Да, и ти.

Той реши, че е загубил повече време, отколкото е трябвало, в разговор със съпругата си и се наведе да събере слънчобраните.

— Мога ли да си получа слънчобраните, моля? — попита тя. — Сама ще ги счупя и то веднага. Не искам моят персонал да види, че ги изхвърляш зад борда. Би било твърде унизително.

Той с неохота се съгласи, макар че беше сигурен, че тя не можеше да сътвори някаква сериозна повреда с тези безполезни женски глупости, докато са заключени в каютата. Но все пак, за по-голяма сигурност, той поиска да му обещае, че няма да ги носи със себе си.