Брачна авантюра

Цели седем дена тя се опитваше да спечели доверието им. Когато откри защо те носят миризливите огърлици, тя беше толкова отвратена от своя персонал, че се отказа от опитите си да спечели отново доверието им.

Сара също така престана да тича в каютата си, когато срещнеше погледите им. Тя се преструваше, че не ги забелязва и нямаше да позволи на никой от тях да узнае колко я разстройва начинът, по който те се отнасят с нея. Сара запазваше самообладание и потискаше сълзите си.

Само Нейтън и Нора бяха наясно с истинското състояние на нещата. Сара ги информираше и двамата за наранените си чувства и Нора правеше всичко, за да успокои племенницата си.

Проблемът, разбира се, беше, че за всяка малка злополука, независимо каква беше причината за нея, виновна беше Сара. Когато Честър видя новата брадавица върху ръката си, той обвини Сара. Той си спомни, че Сара докосна ръката му, когато се разминаха на палубата.

Как можеше тя да се пребори с подобно малоумие? Тя задаваше този въпрос на Нейтън поне по два пъти на ден. В неговите отговори, обаче, нямаше никакъв смисъл. Той или сумтеше по начин, който тя определяше като раздразнение или свиваше рамене, което тя тълкуваше като безразличие към положението й. Той не изпитваше никакво съчувствие и всеки път, когато й даваше уклончив отговор, тя го целуваше, за да бъде нейното.

До следващия понеделник Сара не мислеше, че животът й може да бъде по-мрачен. Но по това време тя не слагаше в сметките си пиратите. Те нападнаха кораба във вторник сутринта.

Денят се очертаваше приятен, слънчев и миролюбив. Матю се разхождаше с Нора по палубата. Тя го беше хванала под ръка и двамата си шепнеха и се смееха като деца. Възрастната двойка доста се бе сближила през последните седмици. Сара намираше Матю също толкова влюбен, колкото и Нора. Той се смееше често и гръмогласно, а Нора често се изчервяваше.

Когато Сара започна разходката си, до нея вървеше Джимбо. Никога не й разрешаваха да се разхожда сама. Тя вярваше, че го правят от загриженост за нея, защото нейният персонал беше все още настроен войнствено. Но когато тя сподели мислите си с Джимбо, той поклати глава.

— Това е само част от истината — каза той. — Цялата истина, Сара, е, че капитанът не иска да бъде счупено още нещо. Затова денонощно те следва някой.

— О, това е същото — извика Сара.

Джимбо не можа да сдържи усмивката си. Сара определено беше разстроена. Той обаче не искаше тя да помисли, че й се присмива.

— Е, не е толкова ужасно — отбеляза той. — Не бива да бъдеш толкова отчаяна.

Сара бързо възвърна самообладанието си. Лицето й започна да гори и тя му показа раздразнението си.

— Значи така ще бъде? — попита тя. — Няколко малки злополуки накараха моя персонал да ме заклейми като вещица, а собственият ми съпруг ме заклеймява като вандалка, която руши имущество. Джимбо, трябва да ти напомня, че нищо необичайно не се е случило след пожара, а това беше преди седем дни. Несъмнено хората бързо ще се осъзнаят.