Брачна авантюра

Той дръпна Сара и я прегърна, като притисна лицето й до гърдите си. Джимбо не посмя да се ухили, докато не затвори вратата зад себе си, но когато се намери в коридора, даде воля на смеха си.

Нейтън продължи да държи Сара в обятията си още няколко минути.

— Господи, съпруго, не се ли наплака вече? — попита той.

Тя избърса лицето си в ризата му, после се отдръпна.

— Наистина се опитвам да не плача, но понякога просто не мога да се спра.

— Забелязал съм — каза той.

Той я дръпна към леглото, натисна я да седне и едва тогава се почувства достатъчно спокоен, за да й изнесе цяла проповед за най-големия страх, който всеки моряк таи дълбоко в душата си. Пожарът! Той крачеше из стаята със здраво стиснати зад гърба си ръце, докато произнасяше речта си. Беше спокоен, методичен и изчерпателен.

Но към края вече крещеше. Тя не се осмели да му направи забележка. Кръвта видимо пулсираше в слепоочията му и тя реши, че той е все още разгневен.

Тя го наблюдаваше, докато той крачеше напред-назад из каютата. През тези няколко минути тя откри колко много го обича. Нейтън се опитваше да бъде мил с нея. Разбира се, той не съзнаваше, че е точно това — мил. Той стоеше пред нея и обвиняваше себе си, Джимбо, Матю и Господ дори за пожара, тъй като никой не си беше направил труда да й разясни живота на кораба.

Тя искаше да се хвърли в прегръдките му и да му каже, че винаги го е обичала, но сега обичта й е станала… по-жива, по-истинска. Тя изпитваше такова спокойствие, такова задоволство. Сякаш през всичките тези години, докато го беше чакала, е била на дълго пътешествие, и сега отново си е у дома.

Нейтън я свали от облаците с настойчивото искане да отговори на въпроса му. Но трябваше да го повтори, разбира се, защото тя така се беше размечтала, че нямаше представа за какво я пита. Нейтън не изглеждаше много разгневен от липсата на внимание от нейна страна, но Сара отгатна, че той вече свиква с нея. И един Бог само знаеше, че и тя започва да привиква с неговите недостатъци. Този мъж беше огън и жупел! О, от намръщеното му лице все още я побиваха тръпки, особено когато се обърнеше към нея, но в края на краищата Нора беше права. Зад повърхността се криеше един наистина внимателен и добър мъж.

Накрая Нейтън завърши лекцията си. Когато я помоли, тя веднага му обеща, че вече, няма да пипа нищо на кораба му.

Нейтън беше доволен. Когато излезе навън, Сара прекара дълги часове, заета да почиства безпорядъка и мръсотията в каютата. Беше останала без сили, когато най-накрая смени спалното бельо и се изкъпа, но твърдо беше решила да дочака завръщането на съпруга си. Искаше да заспи в обятията му.

Сара извади скицника си от сандъка, седна до масата и започна да рисува Нейтън. Листът беше твърде малък, за да може да го нарисува в цял ръст. Тя се усмихна на това чудновато хрумване. Той беше просто един мъж. Нейният мъж. Приликата беше забележителна, помисли тя, макар че в един момент се беше отказала да придаде намръщени черти на лицето му. Тя обаче беше предала много вярно суровата му фигура на викинг, с леко разкрачените мускулести крака и поставените на хълбоците ръце. Косата му падаше свободно назад и тя пожела да имаше сега и боите си, за да може наистина да покаже великолепието на кестенявата му коса и красивите му зелени очи. Може би, когато пристигнеха в дома на Нора, тя щеше да се запаси с нови бои и въглени, така че да направи истински портрет на съпруга си.