Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Тя се притисна до него. Беше предизвикателство, на което той не можеше да устои. Беше толкова нежна, толкова женствена. Той трябваше да се люби с нея. Дори не й беше натяквал да изпълнява това си задължение, въпреки че тя все още оказваше слаба съпротива. Когато той й нареди да съблече нощницата си и се обърна да запали свещите, тя го помоли да не го прави. Той й каза не, каза й, че иска да я вижда, а тя поруменя, преди да се опита да скрие тялото си от него, като придърпа завивките до брадичката си.
Той отметна одеялото настрани и се зае със сериозната задача да сломи срамежливостта й. След малко тя стана съвсем безсрамна. Искаше да го докосва навсякъде с ръце и устни. Той й позволи да го направи така, както на нея й се искаше, разбира се, докато целият загоря от възбуда и желание да я притежава.
Господи, тя беше най-щедрата и всеотдайна жена, която някога бе докосвал. Тя откликваше с такава честност и прямота, с такава доверчивост. Това го измъчваше. Тя не се спираше пред нищо, което би му доставило удоволствие и когато накрая той се нагласи между гладките й бедра, тя беше готова и го молеше да отиде при нея.
Той искаше да я обладае бавно и нежно, но тя го притегли силно в себе си и той веднага забрави добрите си намерения. Тя забиваше ноктите си във влажната кожа на гърба му и това го довеждаше до лудост, а страстните й изстенвания направо срутиха самоконтрола му.
Той изля в нея своята любов едновременно с нейната върховна наслада. Той я притискаше плътно до себе си и сякаш изпиваше сладостните й тръпки.
Въздухът над тях затрептя от любовното им излъчване и усещането за покой.
Той се опита да се освободи и да легне до нея, но тя не му позволи. Ръцете й здраво обгръщаха кръста му. Той реши да остане така още няколко минути, докато тя се успокои. Сърцето й тупкаше като барабан заедно с ударите на неговото сърце.
Нейтън усети рамото си влажно. Той знаеше, че тя отново плаче. Това го забавляваше. Сара винаги завършваше с плач любовното си изживяване. Тя също винаги викаше. Викаше неговото име. Извиняваше се за поведението си, като му обясняваше, че това са сълзи на радост, че тя плаче, защото никога преди не е преживявала такова блаженство.
Нито пък той, мислеше си Нейтън. Тази нощ за втори път тази констатация го разтревожи.
— Обичам те, Нейтън.
Това вече истински го изплаши. Той подскочи, като чу вричането й, сякаш беше ударен с камшик. Тялото му реагира мигновено и от жива и топла плът се превърна в студена стомана. Тя му позволи да се отмести от нея. Той се обърна и се изпъна в другия край на леглото.
Тя очакваше от него любовни думи. Минаха няколко дълги минути, преди тя да проумее, че той няма намерение да й ги каже. Хъркането му беше последното доказателство, за да стигне до това заключение.
Тя помисли, че ще заплаче, но не го направи, а това вече беше една малка победа за новото си усещане, че е силна. После тя се съсредоточи да открие нещо друго, което да й достави удоволствие.
Е, поне не беше напуснал каютата, след като се бяха любили, помисли си тя. Предположи, че би трябвало да бъде благодарна и на това.
Тя трепереше. Топлото тяло на Нейтън беше малко далеч и тя се пресегна за юргана. Когато накрая се настани под завивката, двамата с Нейтън бяха обърнати с гръб един към друг. Сара се чувстваше самотна и беззащитна. И за това е виновен той, мислеше тя. Той беше този, който я караше да се чувства толкова ужасно. Тогава тя реши, че ако не беше нейната част от задължението да го обича, то тя просто щеше да го мрази. Господи, той беше толкова коравосърдечен! И упорит също! Трябваше да разбере колко много тя се нуждае от неговите нежни, любовни слова, но той безусловно й казваше да го направи.
В края на краищата той не я обичаше, нали? Тази мисъл измъчваше Сара още дълго време тази нощ. Тогава Нейтън се обърна и отново я взе в обятията си. Той измърмори нещо, докато тя се притисна към гърдите му. Косата й беше затисната под рамото му. Той потърка брадата си в главата й, което тя реши, че е жест на нежност, показващ неговата привързаност и любов! Внезапно тя престана да се тревожи от това, че той беше забравил да й каже, че я обича.
Сара затвори очи и се опита да заспи. Нейтън наистина я обича, убеди се тя. Неговият разум просто имаше известни затруднения да приеме това, което сърцето му вече знае… и винаги беше знаело, поправи се тя, още от момента, когато те се бяха оженили.
След време съпругът й щеше да го разбере. Пречеше му единствено раздразнителния характер. Затова му трябваше малко повече време от обичайното, за да приеме това, което беше ясно за повечето обикновени съпрузи.