Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Подробностите от пътуването от къщата на Шрьодер до Йзманинг бяха неясни в съзнанието й. Там я чакаше приятелката й, която я закара до дома й, но Аника си спомняше ясно само случилото се преди това. Стрелбата. Кръвта. Болката. И най-вече гнева.
Като лекар тя се бе посветила на спасяването на живота и изтезанията над Шрьодер, на които бе станала свидетел, я бяха възмутили и потресли до дъното на душата й.
Аника се закле да се погрижи виновникът, когото всъщност не бе видяла добре, да бъде наказан за неописуемото си престъпление.
Тя се бе обадила на дядо си и му разказа всичко, включително за неизвестните снайперисти и за факта, че Шрьодер бе умрял, запазвайки тайна, по-ценна от злато. Аника го попита дали името Филип Мърсър му говори нещо.
— Не съм го чувал — отговори Яков Айзенщад. — Шрьодер ли го спомена?
— Да. Преди няколко седмици му се обадил загадъчен човек, който му казал, че само този американец може да помогне. И той ли прави същото като теб, дядо?
— Не знам, но може да е нов в това поле на действие или да работи за някой друг, например за Центъра за мир и справедливост на Визел.
— Шрьодер беше убеден, че Филип Мърсър може да помогне. А проектът Пандора, за който той спомена, звучи ли ти познато?
— Не — призна Айзенщад. — Но се обзалагам, че това е кодово име на нацистка програма за плячкосване. Не забравяй, че Шрьодер е бил инженер, а не войник, и това може да е означавало изграждане на скривалище за творби на изкуството и ценни метали, както направиха със солните мини в Австрия.
Идеята беше интригуваща.
— Е, какво ще правим сега? — попита Аника. Мисълта за съкровище се прибави към желанието й за справедливост.
— Нищо — отговори Яков. — Аз ще продължа да работя, а ти ще се махнеш от Германия. Там не си в безопасност. Щом мъжете, които са убили Шрьодер, са видели лицето ти, може би в момента разучават коя си. Трябва да заминеш за Гренландия, там ще бъдеш в безопасност, а когато се върнеш след няколко седмици, ще знам достатъчно, за да отида в полицията и да ти осигуря охрана.
Последвалият спор продължи почти един час. Теодор Вайцман, съдружникът на дядо Яков, и икономката, фрау рьотц се включиха чрез другите телефони в института. Те бяха единодушни в призивите си. Същия ден Аника се обади в офиса на „Геопроучвания“ и им каза, че поради инцидент няма да може да отиде на срещата в Рейкявик. Тя не добави, че през следващите няколко дни ще лекува рана от куршум на крака си.
След като прелетя със самолет до Кулусук и с хеликоптер до „Ньорд“, сега беше на борда на друг хеликоптер, който всеки момент щеше да се разбие. Но не мислеше за положението си, а за чувството за вина, което дядо й щеше да изпита при вестта, че е загинала, вслушвайки се в съвета му. Това можеше да го убие.
— Опитват се да ни спасят — извика пилотът. — Искат да изстреляме сигнална ракета, когато се приближим до земята. Под седалката ти има комплект за аварийни ситуации.
Аника седеше на мястото на втория пилот и трябваше да разкопчае предпазния колан, за да се наведе и да протегне ръка под седалката. Тя изчака, докато клатушкащият се хеликоптер се стабилизира за миг. Когато пръстите й докоснаха пластмасовото куфарче, хеликоптерът изведнъж пропадна и се спусна още по-надолу в бушуващите облаци от сняг. Главата й се удари в контролния лост и ускори падането, но пилотът дръпна силно лоста и отново я удари.
— По дяволите! — извика Аника и потърка подутината на главата си, а сетне погледна ръкавицата си, за да види Дали има кръв.
При втория опит тя извади оранжевата кутия и закопча предпазния колан, за да не излети от седалката. Стисна здраво една от сигналните ракети и понечи да отвори прозорчето до себе си.
— Кажи ми кога да я изстрелям.
— Не оттук. Трябва да отидеш отзад. — Пилотът посочи с палец към товарното отделение. — Сигналната ракета Ще повреди прибора за нощно виждане.
— Добре. — Аника махна слушалките от главата си разкопча предпазния колан.
Хеликоптерът летеше хаотично, затова Аника не можеше да направи нищо, докато гравитацията я подхвърляше ту към тавана, ту към седалката. Сякаш катерейки се по планина, тя поддържаше три опорни точки по всяко време и придвижваше ръка или крак само когато беше сигурна, че другите три крайника са здрава опора, Успя да се промъкне в празното товарно отделение, легна по гръб на пода и притисна крака до стената.
— Чуваш ли ме? — изкрещя тя, за да провери дали ще чуе пилота, когато й каже да изстреля ракетата.