Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— О, но това е нашият брат, благословеният Отрязано ухо! — Дженъс потисна едно ридание. — Бедният Отрязано ухо. Беше толкова добър към бездомните деца и гладуващите вдовици!
— Този човек не е лош? — попита боецът разтревожен. — Но… той е ликантиец. Вижда се по дрехите му.
— Да, разбира се, че е ликантиец — съгласи се Дженъс. — Но той беше човек, надарен от боговете със знание за недостатъците на своите собствени хора. Той дойде в Ориса преди много години и извърши толкова много благодеяния и други благочестиви дела, че беше пречистен от нашите най-големи жреци. Оттогава стана герой между нас и бе пример за нашите деца.
Дивакът все още не беше убеден. Той посочи белезите, които свидетелстваха, че Отрязаното ухо много пъти е бил наказван като престъпник.
— От какво са тези белези?
— От самонаказанията, които сам си налагаше — казах аз. — Благочестивият Отрязано ухо искаше боговете да му разрешат да поеме бремето на греховете на простодушните.
Чух от редиците съчувствени възгласи. Вождът беше толкова унил, че Дженъс се реши да отиде по-близко до него, като се сниши — с умение, не с магия, — за да не стърчи прекалено над мъничкия туземец.
— Не тъгувай, приятелю мой. Ти просто не си знаел.
— Той посочи с ръка разбития ни кораб на рифа. — Ликантийците ни хванаха по море. С магия, уверявам ви, не със силата на оръжието, защото иначе нашите войници много бързо щяха да ги надвият. Бяха решили да използуват кораба ни, а нас да поробят и да разпространят лошото си влияние навсякъде, където могат. После решиха да дойдат тук и оттук да започнат черните си дела.
Мърморенето сред туземците се усили, което показваше, че Дженъс правилно се бе досетил, че те доста пъти се бяха сблъсквали с пиратите и ликантийците.
— Но нашият собствен жрец, който по това време беше болен, иначе те нямаше да могат да направят нищо срещу един толкова силен магьосник, заедно с благочестивия Отрязано ухо осуетиха плановете им. Защото всички ние сме чували за храбрия народ на Пиперения бряг, който сега страда от ръцете на ликантийците. Когато ни застигна бурята, ние мислехме, че това е божия благодат. Ако трябваше да умрем, поне тези демони щяха да бъдат спрени. Но бурята разби кораба ни във вашите брегове и тези хора… — той посочи презрително с палец към телата… — се опитаха да избягат и да се скрият във вашите земи, та да продължат злите си дела. Благочестивият Отрязано ухо се опита да ги спре. Но, уви… — Дженъс поклати глава. — Много лесно може да стане грешка, приятели мои. Аз съм сигурен, че той ще ви прости.
Вождът свали шлема си и избърса една сълза. Чух няколко души да подсмърчат. Търговският ми инстинкт се обади. Време беше да приключваме.
— Разбира се, че ще прости — потвърдих аз. — И аз виждам какво голямо добро ще произтече от всичко това. Защото сега ние, орисианците, и хората от брега най-сетне се срещнахме. Сигурен съм, че всички наши богове ще благословят тази наша връзка. От нея може да има голяма полза и за двата народа. Дружба и търговия ще процъфтят по тези изобилни брегове. — Вдигнах ръка за официален поздрав. — Аз съм Амалрик Емили Антеро. Син съм на Пафос Карима Антеро, най-големия търговец в цяла Ориса. И от негово име ви предлагам дружбата на нашия благороден град.
Вождът също вдигна ръка.
— Аз съм Черната акула, шаман и вожд на хората от брега. Добре дошли, хора от Ориса. Добре дошли. — Той свали ръка и посочи труповете с брадичка. — Ние ви благодарим също за залавянето на техните духове. Когато започнахме да ги ядем, не знаехме, че са демони.
— Не се тревожи за това, Черна акуло — каза Дженъс. — А сега, ако не ви затруднява много… — Той посочи окаяния „Китиуейк“ и другарите ни, които се взираха към нас от палубата му. — Можеш ли да пратиш хора да прекарат приятелите ни на брега?
Черната акула се усмихна. Усмивката му трябваше да е дружелюбна, но изпилените зъби й придаваха друго изражение.
— Не забравяй товара — извиках аз.
— Правилно — отвърна Дженъс. — Можете ли да пренесете и товара?
— Всичко ще бъде тук преди да настъпи приливът — отговори Черната акула. Той издаде заповедите си на техния език и докато аз се поздравявах, че съм все още жив, канибалите от Пиперения бряг оставиха на земята оръжията си и заобиколиха „Китиуейк“, за да помогнат на нашите приятели. Верен на думата си, Черната акула пренесе всичко — и хората, и товара, преди да настъпи приливът. До смрачаване туземците ни помогнаха да издигнем заслон в тяхното село, скътано в едно заливче близо до някакво речно устие и Дженъс, Касини, капитан Л’юр и аз скоро седяхме около огъня, накладен от изхвърлени от вълните дърва, и смучехме печени рачешки щипки.