Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Дженъс нададе неочакван рев.
— Ах, проклети копелета!
Видях защо крещи. Стотици тъмни фигури припкаха по брега към газещите моряци. Бяха високи половин човешки бой и изглеждаха направени от твърда черупка и остри бодли. В този момент през бурното небе се показа слънцето и видях, че това са малки хора, диваци, въоръжени с тризъбци, щитове и други оръжия, направени най-вероятно от някакви черупки. Десетки от тях се хвърлиха в прибоя към моряците. Отрязаното ухо изрева и се опита да избяга, но те наскачаха отгоре му. Малко по-късно проснаха и него, и другите моряци на брега. Един от малките войни се наведе и си отряза дълго парче месо от гърчещото се, пищящо тяло на Отрязаното ухо.
Дивакът вдигна кървящо парче кожа, изкрещя някаква заплаха към кораба, после отвори уста и нагълта парчето цяло, като някой хищник. Обърна се и се наведе над Отрязаното ухо за още. Не можехме да направим нищо друго освен да гледаме как диваците ядат живи нашите другари.
ГЛАВА ОСМА
ВОЙНЪТ В КЕХЛИБАР
— Следвай ме! — викна Дженъс и задърпа една рибарска мрежа, опъната на две пречки покрай борда. Риба ли щеше да лови? Нали след малко всички щяхме да бъдем изядени от тези ужасни джуджета на брега. Дженъс отново извика и аз пуснах парапета, за който страхливо се бях вкопчил, и му се притекох на помощ. Откачихме мрежата, Дженъс я хвърли на рамото си и скочи през борда. Нямах време за мислене и го последвах, плискайки и скачайки през рифа в плитчините… знаех, че е луд, но аз бях още по-луд.
Дженъс викаше към хората на брега. Отначало не разбрах думите му, но после осъзнах, че са на езика на търговците.
— Пазете се! Духове! — крещеше той. Пазете се! То-ва са лоши хора. Пазете се! Духове! Пазете се! — Вече бяхме сред враговете. Те може би си бяха помислили, че сме луди, защото вместо да ни нападнат като истински диваци, се отдръпнаха, зазяпаха ни учудени и отпуснаха щитовете и копията си. — Лоши хора… Пазете се от духовете — продължаваше да крещи Дженъс и те се отдръпнаха, за да ни направят път. Видях изплашени лица, вцепенени лица, дори благодарни лица, докато тичах между тях. Всяка стъпка, която правехме, и всеки вик, който надаваше Дженъс, ги караха да вярват, че са се сблъскали с ужасна заплаха, но не ние сме тази заплаха. Докато тичахме към групата, която се угощаваше с нашите другари, Дженъс развърза мрежата и завика:
— Назад! Дръпнете се назад! Пазете се! Има духове! Диваците се дръпнаха, а Дженъс развъртя мрежата и я хвърли върху труповете. После се обърна към боеца, който беше отправял заплахи към нас, докато бяхме още на кораба. Той беше един от водачите.
— Благодаря на боговете, че заклахте тези хора — каза Дженъс с безкрайна признателност. — Моля ви, кажете ни кои са боговете, които благославят тези места, и ние веднага ще им принесем жертва. Защото ние сме от Ориса и целият свят знае, че почитаме боговете.
Чух как диваците заповтаряха думата „Ориса“. Разнесоха се учудени възклицания. Тук бяха чували за нашето речно царство, но очевидно ние бяхме първите, които виждаха с очите си.
Боецът се опули, запристъпва от крак на крак и направеното му от раковини оръжие затрака.
— Тези ликантийци са били ваши врагове, така ли? — попита той. Чух още тракане — приближаваха се и други бойци.
— Да си ликантиец означава да си враг на добрите хора — заяви Дженъс. Чу се гневно мърморене, после възгласи на одобрение. — Но тези хора, които вие убихте, бяха най-лошите — продължи той разгорещено. — Те бяха демони в човешки кожи и хора, обладани от демони. Заради тях ние се разбихме край вашите брегове и сега молим за вашето гостоприемство. Той се обърна към мен, като продължаваше да говори на езика на търговците, за да могат всички да го разбират. — Наистина имаме късмет, че попаднахме на тези хора, господарю. Страхувам се, че твоят престарял баща скоро щеше да плаче за най-малкия си син, ако те не бяха свидетели на нашата беда. И ако не ни бяха отървали от тази… тази… — Дженъс плю върху труповете…ликантийска мърсотия! — Погледнах към мрежата и видях озъбеното лице на Отрязаното ухо. Дженъс ме подканяше бързо да се включа в отчаяната му игра. Повечето от диваците изглеждаха объркани, поддали се на внушението. Но видях и други, които се съмняваха. Някои дори ни гледаха подозрително. Щом бяха наши спасители, каква ли цена очакваха за спасението ни?
Дженъс веднага схвана номера. Загледа по-внимателно мрежата и всички туземци също се втренчиха в нея. Направи се, че чак сега вижда Отрязаното ухо, и нададе скръбен вик.