Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— О, Диджи. Тъкмо търсех някой да ми помогне — каза тя. — Мисля да направя едно голямо задушено за всички. Ловът на бизони е бил толкова успешен, че Талут каза да го отпразнуваме. Ще ми помогнеш ли в готвенето? Поставих жар в огнището и сложих скарата. Ей, там има торба със сух мамутски тор, който трябва да се изсипе в жарта. Ще изпратя Дануг и Лати за вода.
— Нези, за твоето задушено аз винаги съм готова да помогна.
— Може ли и аз да се включа? — попита Айла.
— И аз — обади се Джондалар. Беше се приближил, за да разговаря с Айла и ги чу какво обсъждат.
— Вие можете да ми помогнете да изнесем месото навън — каза Нези и тръгна да влиза.
Те тръгнаха след нея към един от сводовете, направени от мамутски бивници, разположени по протежение на стените в землянката. Тя дръпна една тежка втвърдила се мамутска кожа, на която козината не беше свалена. Червеникавият и двоен пласт с пухкавата си основа и дълга външна козина беше обърнат навън. Зад него имаше втора завеса и когато я вдигнаха, усетиха полъх на студен въздух. Вгледаха се в полумрака и видяха яма, голяма колкото малка стая. Беше около метър дълбока под нивото на пода, стените и бяха изкопани направо в склона и беше почти до горе пълна със замразени дебели парчета и буци месо и малки животински трупове.
— Склад! — възкликна Джондалар, държейки тежките завеси докато Нези влизаше. — И ние държим замразено месо за зимата, но не в такава удобна близост. Нашите хранилища са изградени под козирките на зъбера или пред някои пещери. Но в тях месото трудно се запазва замразено, затова го държим навън.
— Клан държи замразено месо през студен сезон в скривалище, под купчина камъни — каза Айла и сега и стана ясно къде беше отишло бизонското месо, което бяха донесли.
Нези и Джондалар бяха изненадани. Никога не предполагаха, че хората от Клана складират месо за зимата и бяха удивени, когато Айла им разказа за дейности, които бяха толкова напредничави, толкова човешки. Но разсъжденията на Джондалар за мястото, където живее изненадаха Айла. Тя беше решила, че всичките Други живеят в същия вид жилища и не бе проумяла, че землянките са толкова необикновени съоръжения за него, колкото и за нея.
— Наоколо при нас няма чак толкова много камъни, че да можем да направим скривалища за месото — отекна мощният глас на Талут. Червенобрадият гигант идваше към тях. Той пое от Джондалар една от завесите. — Диджи ми каза, че си решила да сготвиш задушено, Нези — каза той с одобрителна усмивка. — Реших, че е добре да ти помогна.
— Този мъж подушва манджата преди да е сготвена! — изкикоти се Нези, ровейки в ямата под нея.
Джондалар продължаваше да се интересува от хранилищата.
— Как се задържа месото замразено? В землянката е топло — каза той.
— През зимата земята е замръзнала и твърда като камък, но през лятото омеква достатъчно, за да може да се копае. Когато копаем землянка, навлизаме дълбоко в терена докато достигнем вечно замръзналата му част, за да направим там хранилища. Те запазват храната студена дори през лятото, макар да не е винаги съвсем замразена. През есента, щом времето навън застудее, земята започва да замръзва. Тогава месото замръзва в ямите и започваме да го складираме за зимата. Мамутската кожа задържа топлината вътре и спира студа отвън — обясни Талут. — Както при мамута — добави той с усмивка.
— Ей, Талут, вземи това — каза Нези, подавайки му твърд, замръзнал, червеникавокафяв къс месо с дебел слой сланина от едната му страна.
— Аз ще го взема — каза Айла и се протегна към месото. Талут хвана Нези за ръцете и макар че тя съвсем не беше дребна жена, мощният мъж я издигна като че ли беше детенце. — Замръзнала си. Ще те стопля — каза той, прегърна я и мушна глава в пазвата и.
— Престани, Талут. Пусни ме да стъпя на земята! — скара му се тя, макар че лицето и грейна от удоволствие. — Имам работа, сега не е момента да…
— Като ми кажеш кога е моментът ще те сложа да стъпиш на земята.
— Ама не виждаш ли, че не сме сами — запротестира тя, но го прегърна през врата и му пошушна нещо на ухото.
— Е, това вече е обещание! — изрева огромният мъж, сложи я леко на земята, потупа солидния и задник, а смутената жена оправи дрехите си и се опита да си възвърне спокойния вид.
Джондалар се ухили на Айла и я прегърна през кръста. Айла си помисли: „Пак играят някаква игра, едно нещо казват с думи, а с действията си показват друго.“ Но този път тя усети хумора и прозиращата силна любов между Талут и Нези. Изведнъж разбра, че и те показваха любовта си прикрито, както правеха и в Клана, като казваха нещо, което означаваше друго. След това нейно прозрение тя си обясни едно много важно понятие и си отговори на много въпроси, които не и даваха мира. Това и помогна да схване по-добре хумора.