Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ах, този Талут! — възкликна Нези, опитвайки се да бъде сурова, но доволната и усмивка направи тонът и несериозен. — Ако нямаш друга работа, можеш да ми помогнеш да вземем корените, Талут — каза тя и като се обърна към младата жена, добави — ще ти покажа къде ги държим, Айла. Майката Земя беше плодовита тази година, сезонът беше добър и изкопахме много грудки.
Минаха покрай един одър, за да достигнат друг свод.
— Грудките и плодовете се складират на по-високо място — обясни Талут на гостите като дръпна друга завеса и им показа кошове, пълни с топчести, кафеникави, богати на скорбяла грудки, малки, бледожълти диви моркови налети стъбла хвощ и папур и много други храни, складирани на земята около отвора на една по-дълбока яма. — Запазват се по-дълго време, когато се съхраняват на студено, но ако замръзнат, омекват. В хранилищните ями държим и необработени кожи, докато някой се наеме да ги обработи, както и кости за сечива и малко бивник за Ранек. Той казва, че като е замразен е по-свеж и по-лесен за обработване. Излишният бивник и кокалите за огън се складират в помещението при входа и ямите отвън.
— Което ми напомни, че ми трябва коляно от мамут за задушеното. То винаги го прави по-богато и ароматично — каза Нези докато пълнеше голяма кошница с различни зеленчуци. — Ох, къде сложих сушения лук?
— Винаги съм смятал, че за да се преживее зимата, си необходими скални стени, за да се предпазят хората от най-лошите ветрове и бури — каза Джондалар с глас изпълнен с възхищение. — Ние изграждаме хранилища вън вид на лавици по стените вътре в пещерите, но вие нямате пещери. Даже дърветата при вас са малко, за да можете да си направите рафтове. Вие всичко постигате с мамути!
— Затова Огнището на Мамута е свещено. Ходим на лов и за други животни, но животът ни зависи от мамутите — каза Талут.
— Когато гостувах на Бреци във Върбовия бивак на юг оттук не видях подобни съоръжения.
— И Бреци ли познаваш? — прекъсна го Талут.
— Бреци и няколко души от нейния бивак ме измъкнаха заедно с брат ми от плаващите пясъци.
— Тя и сестра ми са стари приятелки — каза Талут, — и са роднини чрез първия мъж на Тюли. Израснахме заедно. Те наричат летовището си Върбовия бивак, но домът им е Лосовия бивак. Летните жилища са по-леки, не като тези. Лъвският бивак е зимен. От Върбовия бивак често се ходи на Беранско море за размяна на продукти с риба и стриди. Ти какво си правил там?
— Тонолан и аз пресичахме делтата на Великата Майка Река. Тя ни спаси живота…
— По-късно би било добре да ни разправиш това премеждие. Всички ще искат да чуят за Бреци — каза Талут. На Джондалар му мина през ум, че повечето от разказите му бяха за Тонолан. Ще не ще, трябваше да говори за брат си. — Нямаше да е лесно, но трябваше да свиква, ако въобще имаше намерение да приказва.
Минаха през очертанията на Огнището на Мамута, което, с изключение на централната алея, беше маркирано с части от мамутски кости и кожени покривала, както беше при всички огнища. Талут забеляза копиемета на Джондалар.
— Голямо показно направихте вие двамата — каза водачът. — Бизонът бе закован на място.
— С това може да се свърши много повече, от това, което ти видя — каза Джондалар като се спря, за да вземе оръжието. — С него можеш да изхвърлиш копие много по-силно и по-далеч.
— Вярно ли е? Дали не би ни го демонстрирал още веднъж? — попита Талут.
— С удоволствие, но трябва да се изкачим в степите, за да имам по-голям обсег. Ще останете изненадани — каза Джондалар и се обърна към Айла. — Защо не вземеш и твоя копиемет?
Навън Талут видя сестра си, която се бе запътила към реката и извика на водачката, че отиват да видят новия начин за хвърляне на копия на Джондалар. Тръгнаха нагоре по склона и когато стигнаха откритото плато почти целият бивак се бе присъединил към тях.
— Талут, на какво разстояние можеш да хвърлиш копие? — попита Джондалар, когато стигнаха до едно удобно за демонстрации място. — Можеш ли да ми покажеш?
— Разбира се, но защо?
— Защото искам да ти покажа, че мога да хвърля копие по-далеч от тебе — отвърна Джондалар.
Всички се разсмяха.
— Я по-добре си намери друг, с когото да си мериш силите. Знам, че си голям и вероятно силен мъж, но никой не може да хвърли копие по-далеч от Талут — уведоми го Барзек. — Талут, защо не му покажеш? Просто за да му дадеш възможност да види с кого е тръгнал да се мери. Та да се състезава в категорията си. И аз бих си премерил силите с него, че дори и Дануг.