Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вниманието и бе така погълнато от различните копия, които хората държаха, че тя едва не пропусна първото хвърляне на Талут. Той бе отстъпил няколко крачки назад и с летящ старт запрати копието с мощно изхвърляне. То изсвистя покрай публиката и се приземи с тъп звук, като острието му почти изцяло се заби в пръстта, а прътът потрепери от удара. Възхитеният бивак изрази по безспорен начин мнението си за постижението на своя водач. Дори Джондалар остана изненадан. Подозираше, че Талут ще хвърли копието далеч, но едрият мъжага надмина очакванията му. Нищо чудно, че хората се бяха усъмнили в твърдението му.
Джондалар измери с крачки разстоянието за да добие представа с колко трябва да го надхвърли и се върна на началната линията. Държейки копиехвъргача хоризонтално, той вкара задния край на копието в жлеба, който минаваше по дължината на приспособлението и вкара една кука на края на изхвъргача в дупка, издълбана в основата на копието. Пъхна два пръста в кожените примки на предния край, които му даваха възможност да балансира добре копието и копиехвъргача. Премери с поглед разстоянието до стърчащото копие на Талут, после опъна назад и издигна оръжието.
При изхвърлянето задният край на копиехвъргача се издигна като практически удължи ръката му с още шестдесет сантиметра и така образувалият се лост придаде допълнителна инерционна сила на хвърлянето. Копието му изсвистя покрай публиката и, за нейна изненада, надмина стърчащото оръжие на водача, приземявайки се доста след него като се приплъзна по земята, вместо да се забие в нея. С това оръжие Джондалар беше удвоил предишното си постижение и макар че не беше изхвърлил копието си на разстояние два пъти по-дълго от това на Талут, то разликата в негова полза беше значителна.
Неочаквано, още преди обитателите на бивака да си поемат дъх и да премерят разликата между двете хвърляния, над пистата прелетя още една стрела. Тюли стреснато се огледа назад и видя Айла на началната линия, все още с копиехвъргач в ръка. Успя да погледне напред, за да види приземяването на копието. Макар че постижението на Айла не бе толкова добро, колкото това на Джондалар, то бе надминало мощното изхвърляне на Талут и изражението върху лицето на Тюли показваше, че тя изобщо не може да повярва на случилото се.
9
— Джондалар, имаш право да поискаш от мен да изпълня твое желание — заяви Тюли. — Признавам, че допусках някаква възможност да победиш Талут, но никога не бих повярвала, че и жената може да го стори. Ще ми се да го разгледам този… как му казвахте?
— Копиехвъргач. Не знам как иначе да го нарека. Идеята ми хрумна един ден, докато наблюдавах как Айла борави с прашката. Все си казвах: „Де да можех да хвърлям копие толкова далеч, с такава скорост и така сръчно, както тя изстрелва камък с прашката“. И започнах да си мисля как да го осъществя. — каза Джондалар.
— Ти и преди си разправял за нейната сръчност. Наистина ли е толкова добра? — попита Тюли.
Джондалар се усмихна:
— Айла, защо не вземеш прашката си и да покажеш на Тюли какво можеш?
Айла сбърчи чело. Публичните демонстрации не и бяха по вкуса. Беше овладяла умението си да стреля с прашката тайно и след като с голяма неохота и бяха разрешили да ловува, тя винаги излизаше сама. Както тя, така и останалите хора от клана изпитваха неудобство, когато я виждаха да борави с ловно оръжие. Джондалар беше първият, който излезе на лов с нея и пръв доби истинска представа за умението и. Тя се вгледа в усмихнатия мъж. Беше спокоен и уверен. Не забеляза прикрит намек да откаже.
Кимна и отиде да си вземе прашката и торбичката с камъни от Ридаг, на когото ги беше оставила, когато реши да хвърли копието. Момчето и се усмихваше от гърба на Уини, чувствайки се част от вълнението, и доволно от раздвижването, причинено от нея.
Тя се огледа за мишени. Забеляза забитите ребра на мамути и се прицели първо в тях. Кънтящият, почти музикален звук на удрящи се в костите камъни не оставяха място за съмнение, че е улучила пилоните, но това бе твърде лесна цел. Огледа се за друга мишена. Беше свикнала да се цели по птици и дребни животни, а не да замеря предмети с камъни.
Джондалар знаеше, че възможностите и далеч надхвърлят стрелбата по пилони и като си спомни един следобед от току-що отминалото лято, усмивката му стана още по-широка, той се огледа и отдели с крак няколко буци земя.
— Айла — извика той.
Тя се обърна и когато погледна към трасето, видя, че Джондалар е застанал с разтворени крака, сложил ръце на хълбоците, с по една буца пръст, закрепени на раменете му. Намръщи се. Веднъж бе сторил нещо подобно с два камъка и на нея не и бе приятно да гледа как се излага на опасност. Камъните, изстреляни от прашка, могат да бъдат смъртоносни. Но като помисли малко, трябваше да признае, че опасна бе по-скоро гледката, отколкото онова, което можеше да се случи в действителност. Два неподвижни предмета не биха били трудна цел за нея. Не беше и се случвало да не улучи такава мишена от години. Какво би и попречило да уцели и сега — това, че буците са закрепени върху раменете на мъжа, на онзи, когото обича?