Ловци на мамути

— Връщат се! Талут и останалите, ето ги, идват! — После се втурна нагоре по склона, за да ги посрещне.

Всички изскочиха навън, за да приветстват завръщащите се ловци. Помагаха им да свалят от гърбовете си тежките товари, защото тези хора не само бяха ловували, но и сами бяха донесли плода на своите усилия. Но най-голямата изненада бе конят, който влечеше след себе си товар, много по-голям от онова, което човек би могъл да носи. Хората се натрупаха около Айла, която разтовари от кошовете като че ли още по-голямо количества. Веднага внесоха в землянката месото и останалите бизонски части, като ги предаваха от ръце на ръце и ги подреждаха.

Айла провери дали конете са добре и след като всички се разотидоха свали хамута на Уини и оглавника на Рейсър. Макар да прекарваха нощите на открито, без надзор и това изглежда не им се отразяваше зле, всяка вечер нещо жегваше жената, когато се разделяше с тях и се прибираше в землянката. Докато времето беше сравнително хубаво, всичко беше наред. Случайно кратко застудяване не я тревожеше, но вече бе настъпил сезонът на резките и неочаквани помени във времето. Ами ако се разрази буря? Тогава къде да се скрият конете?

Тя погледна към небето със смръщено от тревога лице. Слънцето скоро беше залязло и беше оставило след себе си пищна диря от ярки цветове. Тя се загледа, докато приказните оттенъци избледняха и ясното синьо небе посивя.

Когато се прибираше, Айла дочу, че приказват за нея и коня и точно преди да спусне вътрешното входно покривало, зад което беше огнището за готвене. Хората се бяха разположили наоколо, отпочиваха, хранеха се и разговаряха, но щом тя влезе, всички утихнаха. Когато се появи в първото огнище, изпита неудобство от това, че всички се вторачиха в нея. Тогава Нези и подаде костна чиния и разговорите продължиха. Айла започна сама да си насипва храна, но изведнъж спря и се огледа. А къде е бизонското месо, което току-що бяха донесли? Нямаше и следа от него. Тя знаеше, че е прибрано, но къде?

Айла отметна тежката мамутска кожа на изхода и се огледа за конете. Като се увери, че са здрави и читави, потърси с поглед Диджи и когато видя, че се приближава, и се усмихна. Диджи и беше обещала да и покаже чрез пресните бизонски кожи как Мамутоите дъбят и обработват сурови кожи. Айла конкретно се интересуваше как оцветяват в червено лицевата кожа, като тази, от която беше туниката на Диджи. Джондалар беше казал, че белият цвят е свещен за него, за Айла такъв беше червеният, защото той беше свещен за Клана. При ритуала по кръщаването се използва паста за оцветяване на кожата, направена от червена охра смесена с мазнина, за предпочитане от пещерна мечка първото нещо, което поставяха в амулета, беше парче червена охра. Тази торбичка се даваше на човека, когато узнаеха кой е тотемът му. Червената охра се използваше от началото до края на живота в много ритуали, включително и при последния — погребението. Малката торбичка, съдържаща корените, от които се прави свещеното питие, беше единствената червена вещ, която Айла някога бе притежавала. След амулета и, тя и беше най-голямото богатство.

Нези излезе от землянката с голям къс лицева кожа, захабена от употреба и видя Айла и Диджи.