Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Не — каза Джондалар и в погледа му проблеснаха искрици. Оформяше се истинска надпревара. — Ако Талут е най-добрият, само с него ще се състезавам. Бих се обзаложил, че мога да хвърля копието по-далече от него с една дължина… само, че нямам какво да заложа. Фактически, бих се обзаложил, че с ей това — каза Джондалар, хванал в ръка тесния дървен инструмент, — Айла може да хвърли копие по-далече, по-бързо и с по-голяма точност от Талут.
Сбраните обитатели на бивака се разбръмчаха от удивление в отговор на твърдението на Джондалар. Тюли измери с поглед Айла и Джондалар. Бяха спокойни и уверени. Би трябвало да им е ясно, че не могат да си мерят силите с брат и. Съмняваше се дали биха били достойни противници дори за нея. Тя бе висока почти колкото русокосия мъж и вероятно по-силна от него, макар че дългата му ръка би му осигурила известно предимство. Какво знаеха те, което не бе известно на нея? Тя направи крачка напред.
— Ще ти дам възможност да заложиш нещо — каза тя. — Ако победиш ще ти дам право да поискаш нещо разумно от мен и ако то е в рамките на възможностите ми, ще ти го дам.
— А ако загубя?
— Ще ми дадеш същото право.
— Тюли, сигурна ли си, че искаш да се обзаложиш на бъдещо искане? — попита Барзек стопанката си с тревожно изражение. Такива неопределени условия бяха голям залог, при който неминуемо се искаше плащане, по-голямо от обикновеното. Не толкова, защото победителят предявяваше необикновено високи искания, макар че и това се случваше, колкото защото победеният трябваше да бъде сигурен, че залогът е изплатен окончателно и не може да се предявява по-нататъшна претенция. Знае ли човек какво би поискал този чужденец?
— На бъдещо искане? Да — отговори тя. Не каза, че според нея не би могла да загуби и в двата случая, защото, ако той победеше, ако наистина бе вярно това, което казваше, щяха да имат достъп до ново ценно оръжие. Ако загубеше, щеше да предяви някаква претенция към него. — Хайде, Джондалар, какво ще кажеш?
Тюли бе хитра, но Джондалар се усмихваше. И по-рано се бе обзалагал на бъдещо искане това винаги внасяше особен аромат в играта и събуждаше интереса на зрителите. Той искаше да сподели тайната на своето откритие. Искаше да види как ще бъде прието и доколко успешно би могло да се приложи при групов лов. Това бе следващата логична стъпка в практическото изпитание на новото ловно оръжие. Всеки би могъл да си служи с него, стига да има вкус към експериментите и да се поупражнява малко. Това му беше хубавото. Но за да се овладее новата техника на ловуване с него бе необходимо дълго време, а следователно и голям ентусиазъм. Басът щеше да помогне за пораждането му…, а и той щеше да получи право на бъдеща претенция спрямо Тюли. Не съмняваше в това.
— Съгласен съм! — каза Джондалар. Айла наблюдаваше пазарлъка. Не и беше съвсем ясно какво представлява облога, освен, че предполага някакво състезание, но разбираше, че уговорката съдържа нещо много по-дълбоко, отколкото изглеждаше на пръв поглед. — Хайде да сложим мишени и маркиращи пилони — каза Барзек поемайки ръководството на състезанието. — Друез и Дануг, вървете да донесете дълги кости за пилони. Усмихна се докато гледаше как двете момчета препускат надолу по склона. Дануг, подобно на Талут, бе една глава над другото момче, макар че бе само с една година по-голям, но, подобно на фигурата на Барзек тялото на тринадесетгодишния Друез вече се отличаваше с едра, стегната мускулатура.
Барзек беше убеден, че този хлапак и малката Туси са рожби на неговия дух, така както Диджи и Торнек вероятно бяха заченати от духа на Дарнев. За Брайнан не беше съвсем сигурен. Бяха минали осем години от раждането му, но трудно можеше да се каже нещо определено. Мут може би си бе избрала някой друг дух, различен от тези на двамата мъже от Огнището на Зубъра. Брайнан приличаше на Тюли и имаше рижата коса на брат и, но в чертите му имаше нещо специфично, характерно единствено за него. И Дарнев мислеше така. В гърлото на Барзек заседна буца и изведнъж той остро усети липсата на партньора си. Без Дарнев животът не бе същият. Макар да бяха изминали две години, той тъгуваше за него не по-малко от Тюли.
Когато пилоните от бедрени кости на мамути, с привързани към тях червени лисичи опашки и захлупени с кошове, изплетени от ярко боядисана трева, бяха забити за маркиране на линията на хвърляне на копията, във въздуха вече витаеше нещо празнично. Встрани, на една линия с пилоните, на определено разстояние един от друг, бяха навързани със шнур кичури растяща дълга трева, образуващи широка писта. Децата препускаха нагоре-надолу по нея, като тъпчеха тревата и очертаваха още по-добре границите на трасето. И други стрелци изнесоха копията си, а после на някого му хрумна да напълнят с трева и сух мамутски тор един стар сламеник, който изрисуваха с черен дървен въглен, за да го използват като подвижна мишена.