Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Докато траеха приготовленията, които сякаш от само себе си ставаха все по-сложни, Айла започна да приготвя закуска за Джондалар, Мамут и себе си. Скоро след това се наложи да включи в сметката и всички обитатели на Огнището на Лъва, за да може Нези да започне да готви задушеното. Талут предложи до полеят обяда с неговото ферментирало питие, което накара всички да почувстват, че случаят е специален, защото той обикновено черпеше с бозата си само когато имаха гости и по празненства. Сетне Ранек обяви, че ще приготви своето специално блюдо и Айла остана изненадана, че той може да готви. Всички бяха много доволни. Торнек и Диджи заявиха, че след като ще има фиеста, защо те да не… направят нещо. Айла не знаеше тази дума, но предложението им беше посрещнато с още по-голям ентусиазъм, отколкото специалитета на Ранек.
Когато закуската и почистването след нея приключиха, землянката беше опразнена. Айла излезе последна. Пусна зад себе си входното покривало и забеляза, че вече бе късна утрин. Конете се бяха приближили малко и когато младата жена се появи, Уини я поздрави с тръсване на глава и пръхтене. Копията бяха оставени на платото, но тя беше донесла прашката си, заедно с торбичка обли камъчета, които бе подбрала от чакълестия бряг на завоя на реката. Тежката и връхна дреха нямаше колан на кръста, в който да затъкне прашката, нито удобна гънка, в която да носи заряда си. Туниката и връхната и дреха бяха свободно скроени.
Целият бивак беше увлечен от състезанието почти всички бяха вече горе на склона, обзети от нетърпеливо очакване. Тя също се запъти натам и тогава съгледа Ридаг, който чакаше търпеливо някой да го забележи и да го занесе горе, но тези, който обикновено го правеха — Талут, Дануг и Джондалар — бяха вече в степта.
Айла се усмихна на детето и отиде да го вземе, но после и хрумна нещо. Обърна се и изсвири на Уини. Кобилата и жребецът препуснаха към нея, очевидно радостни, че я виждат. Айла си даде сметка, че напоследък не прекарваше достатъчно време с тях. Имаше толкова много хора, които запълваха времето и. Тя реши да излиза на езда всяка сутрин, поне докато времето позволяваше. После вдигна Ридаг и го качи на гърба на кобилата, за да може тя да го изнесе нагоре по стръмния склон.
— Дръж се за гривата и за да не паднеш назад — предупреди го Айла.
Той кимна утвърдително, хвана се за щръкналата гъстата черна козина на врата на кобилата с цвят на сено и въздъхна щастливо.
Когато Айла стигна до пистата за хвърляне на копия, напрежението във въздуха бе осезателно. Разбра, че с цялата си празничност, състезанието се бе превърнало в сериозно занимание. Благодарение на облога, то бе станало нещо повече от демонстрация. Остави Ридаг на гърба на кобилата, за да може добре да наблюдава състезанието и застана спокойно до двата коня, за да кротуват. Знаеше, че, те вече се чувстват по-добре сред заобикалящите ги хора, но кобилата долавяше напрежението, а Рейсър винаги усещаше настроението на своята майка.
Хората се движеха насам-натам в очакване, някои хвърляха своите копия по добре утъпканата писта. Нямаше определено време за започване на състезанието и въпреки това като че ли всички доловиха точно момента, в който да утихнат и опразнят пистата. Талут и Джондалар стояха между двата пилона и разглеждаха пистата. До тях беше Тюли. Макар Джондалар да бе казал в началото, че се обзалага, че дори Айла може да хвърли копието по-далеч от Талут, това негово изявление изглеждаше толкова пресилено, че хората не му обърнаха внимание и сега тя гледаше с жив интерес от страничната линия.
Копията на Талут бяха по-големи и по-дълги от тези на останалите състезатели, сякаш мощните му мускули се нуждаеха от нещо тежко и масивно за хвърляне, но Айла си спомни, че копията на хората от Клана бяха още по-тежки и масивни, макар и не толкова дълги. Забеляза и други различия. За разлика от копията на Клана, предназначени за мушкане от късо разстояние, тези, подобно на нейните и на копията на Джондалар, бяха изработени за хвърляне във въздуха и имаха пера, макар че стрелците от Лъвския бивак изглежда предпочитаха прикрепените към дебелия край пера да са три, докато Джондалар използваше две. Копията, които тя си бе изработила докато живееше сама в своята долина, бяха с остри закалени на огън върхове, подобни на тези, които беше виждала в Клана. Джондалар беше оформил и наточил кости за върхове на копия и ги беше закрепил на пръти. Ловците Мамутои изглежда предпочитаха копия с върхове от кремък.