Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тюли се взираше в Айла и в, коня с платформата и кошовете — очевидно, бяха и направили силно впечатление.
— Никога не ми е хрумвало да използвам кон за пренасяне на товар — каза тя. — Всъщност, никога не ми е минавало през ум, че мога да използвам някой кон за нещо друго, освен за храна — поне досега.
Талут хвърли пръст в огъня и я разбърка добре, за да го угаси напълно. После вдигна на гръб тежката си дъска за носене на товари, метна раницата на лявото си рамо, вдигна копието си и тръгна. Останалите ловци го последваха. Още от първата си среща с Мамутоите Джондалар се питаше защо правят товарите си така, че се носят само на едно рамо. Докато наместваше удобно товарната дъска на гърба си и мяташе на рамо раницата си, той изведнъж разбра. Така те можеха да носят напълно натоварени дъски на гърбовете си. Помисли си, че навярно често им се налага да пренасят големи товари.
Уини тръгна зад Айла като главата и почти допираше рамото на жената. Джондалар, с повода на Рейсър в ръка, вървеше до нея. Талут поизостана и тръгна точно пред тях, така че докато се движеха те разменяха по някоя и друга дума. Хората вървяха бавно под тежките товари, но от време на време Айла долавяше погледите им, отправени към нея и коня и.
След известно време Талут започна полугласно да тананика някаква ритмична мелодийка. Не след дълго прибави към напева и срички, озвучавайки ги в такт със стъпките на дружината:
Останалите от групата се присъединиха, повтаряйки сричките и мелодията. Тогава Талут се усмихна дяволито и като запази тоновете и ритъма, погледна към Диджи и замени сричките с думи.
Диджи се изчерви, но се усмихна и всички се разкикотиха многозначително. Когато Талут повтори първия въпрос, останалите се присъединиха с отговора, а след секунда отвърнаха и на втория. След това изпяха припева заедно с Талут.
Повториха го няколко пъти, след това Талут започна да импровизира с друг куплет.
Всички се разсмяха с изключение на Ранек. Той направо изрева. Когато групата повтори куплета, Уимез почервеня от закачката. Всички знаеха за навика на майстора на сечива да се възползва от Летните събирания, за да навакса изгубеното през ергенските зимни месеци.
Шегите и закачките доставяха на Джондалар не по-малко удоволствие, отколкото на останалите. По същия начин биха могли да се забавляват и хората от неговия род. Но Айла не схвана веднага ситуацията, нито усети хумора, особено когато забеляза смущението на Диджи. Но после разбра, че хората го правят добродушно и безобидно закачливо и че шегите се приемат без притеснение. Започваше да разбира словесния хумор, а и самият смях беше заразителен. Тя също се разсмя на куплета за Уимез.
Когато всички утихнаха, Талут отново подкара припева в мерена реч. Сега вече всички се включиха, изпълнени с очакване.
Талут погледна Айла и започна с лукава усмивка:
На Айла и стана приятно, че я включват в закачките и макар да не беше сигурна дали е разбрала напълно смисъла на куплета, тя се изчерви от удоволствие, защото се отнасяше за нея. Като си припомни разговора от предишната вечер тя реши, че тъмен и рус означава Ранек и Джондалар. Догадката и се потвърди от доволния смях на Ранек, но напрегнатата усмивка на Джондалар я обезпокои. Сега вече закачките не му бяха приятни.
Тогава Барзек подхвана припева и дори несвикналото ухо на Айла долови чистотата и свежестта на звучния му глас. Той също се усмихна на Айла, известявайки я кой ще бъде предмета на неговия закачлив куплет.
Барзек погледна Тюли докато всички повтаряха куплета и тя го удостои с поглед пълен с нежност и любов. Джондалар обаче се намръщи като дори не можеше да си дава вид, че му е приятен подтекстът на закачката. Хич не му се нравеше идеята да дели Айла с когото и да е било, особено пък с очарователния резбар.