Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Майк стоеше пред една стоманена врата и блъскаше по катинара с дръжката на оръжието си.
— Трябва да вървим — каза му Кериган.
— Само секунда. Това е тайното скривалище на Ханди Андерсън. Неговите тайни. Току-що се сетих за него. Обикновено не пускаха никого тук долу. Това би трябвало да е хранилището за записите, моргата за предаванията. Но Андерсън криеше мръсотията, която имаше за всеки в този град, също тук.
— Това е информация, която можеш да използваш — продължи спокойно Кериган, прочитайки повърхностните мисли на Майк. — Можеш да се разровиш из нея и да видиш дали е имало предупредителни признаци, нещо за Зергите и Протосите, което властите са прикрили. Данни, които биха могли да променят положението, само хората да бяха научили за тях.
— Шансът е петдесет на петдесет — каза Майк.
— Дръпни се настрани — отвърна призракът. Шрапнеловата пушка изрева, когато тя натисна спусъка и изстреля един куршум в катинара. Парченца метал се разлетяха на всички посоки.
Скривалището, не по-голямо от килер за метли, беше опасано с тънки рафтове. Върху всички тях имаше кутии с дискове.
— Не можем да ги носим всичките — каза Кериган.
— Вземи, колкото можеш. — Майк отвори чантата си и заизважда от нея провизии и резервни амуниции, заменяйки ги с дискове. — Ако Менгск наистина иска да унищожи тази планета, бих искал някои от нашите репортажи да оцелеят. И може би ще разберем какво наистина се е случило тук.
Кериган отвори собствената си чанта и започна да пъха дискове в нея. Въпреки това, щеше да им се наложи да оставят огромна част от тях.
— Не се хаби с по-ранните неща — посъветва я Майк.
— Мислиш ли, че Менгск е решил сериозно да използва псионичните излъчватели? — попита Кериган и получи отговора на Майк, още щом зададе въпроса.
Все пак, Майк го изрече на глас.
— Както казах, той е политик. Ако може да принуди Конфедерацията да отстъпи, заплашвайки я с излъчвателите, той ще го направи. Ако не успее, е, Тарсонис ще се превърне в поредната жертва на войната. Той си има оправдание. Някой на Тарсонис е дал заповедта да бъде унищожена родната му планета.
— Но това е сърцето на човешките светове. Най-големият и най-лъскавият от тях. Това е средището на човечеството.
— А това е Менгск. С псионичните излъчватели, той е по-голям от който и да е свят.
— Не мога да повярвам, че той е способен да го направи. Чела съм мислите му, както твоите и на Джим. Той не би могъл да го направи.
— Ти самата каза, че когато си с него, той дълбоко в сърцето си вярва на всяка една дума, която изрича.
— Да.
— Тогава следващият път, когато си при него, се вгледай по-надълбоко. Готово. Това е всичко, което можем да вземем. Какво става горе?
Кериган не му отговори нищо и Майк се зачуди дали тя се бе замислила над въпроса или над предишното му предложение. Най-накрая, тя каза:
— Те са добре. Още войници на Конфедерацията идват насам. Да вървим.
Майк вдигна чантата си и тръгна да излиза от стаичката.
— Помисли върху това, което ти казах, става ли?
— Мисленето — отвърна Кериган с мрачна усмивка, — е единственото нещо, което един телепат не може да избегне.
ГЛАВА 15
ВСИЧКО СТАВА НА ПУХ И ПРАХ
(ТОВА Е НАУЧНО ДОКАЗАНО)
Всеки мрази изненадите. В последните дни на Тарсонис, изненадите ни съпътстваха на всяка крачка. Появяваха се отряди, за които никой не бе споменавал; съюзници си разменяха тайни съобщения; в действие бяха привеждани бойни планове, за които ние си нямахме представа, че съществуват. Откривахме за колко хода напред беше помислено в тези планове. С една дума, ние бяхме объркани.
Но дори за онези, които издаваха заповедите, имаше изненади. Колкото една операция става все по-голяма и по-голяма, толкова повече детайли ти се изплъзват между пръстите, спираш да обръщаш внимание на все повече подробности, докато не започнат да се случват неща, за които дори не си предполагал. Точно това стана и с Менгск накрая, когато най-неочаквано някои от верните му войници престанаха да са на едно мнение с него и шахматните фигури вече не се движеха по начина, по който той искаше.
Вероятно това и го накара да събори дъската. Необичайна стратегия за завършек на играта, но тя свърши работа.
По всеобщо мнение, когато някой контролира всичко, той ненавижда изненадите. Но от мен да знаете: когато не контролирате нищо, ги мразите дори повече.