Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Мари се усмихна въздишайки.
— Във всеки случай е непреклонен и впечатляващ. Госпожице, моля ви да размислите!
Но Кет не позволи да я отклонят от плана й.
— Ще избягам! Сега слез долу! Не искам да те обвинят в съучастничество.
— Кет, моля…
— Не! — Кет почувства как погледът на Мари я проследи, докато се промъкна през тайната врата и съвсем внимателно я затвори след себе си, за да не заяде пак. Останала сама в мрака, тя задържа дъх, питайки се дали не постъпва като глупачка. Но ако не избягаше, трябваше да се омъжи за Монджой и да сподели леглото му.
Спомни си как, без да се обръща внимание на погледите на прислужничките, я бе носил на ръце по стълбите и бе свлякъл роклята от тялото й, за да я натика във ваната. А след това пръстите му по гърба й — толкова нежни и обещаващи…
Пипнешком потъна в мрака.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Дамиан стоеше от външната страна на крепостния ров, в гората, и проучваше очертанията на крепостната стена. Твърдината не се отличаваше особено от замъка Клифърд, но имаше по-подходящо разположение и високи здрави стени. Крепостният ров представляваше превъзходна преграда за нежелани посетители. Това не бе някаква си мръсна локва, тъй като строителите се бяха постарали да го свържат чрез отводнителна система с Лейк Ур, красиво и чисто, подхранвано от много потоци езеро.
При вдигнат мост и рицари, разположени по бойниците и кулите, замъкът можеше да устои на каквото и да било нападение или обсада. Земите на селяните-арендатори лежаха извън крепостните стени, в очертанията на които се намираха занаятчийските работилници на ковачи, бъчвари, дърводелци, каменоделци и много други занаятчии. Дамиан отгатна по очертанията на замъка, че под помещенията за живеене се намират складовете за хранителни провизии, зърно и сеното за животните, а в една от кулите се съхраняваха оръжието и доспехите.
Скъпоценно притежание. Дамиан трябваше да е щастлив, че е спечелил всичко това. Заради него се бе отказал от битката за Ерусалим, но сега размяната не му изглеждаше съвсем неизгодна. Сега, когато освен замъка Клифърд притежаваше и крепостта Ур, Монджой се превръщаше в един от най-влиятелните английски барони, поне тук, на север. Разполагаше с необходимата власт, за да изпълни желанието на краля и да осуети намеренията на принц Джон и алчните му съучастници. Сега трябваше да обуздае само нея…
Тази мисъл отново събуди гнева му. Трябваше да укрепи току-що придобитата си собственост, на която досега се бе възхищавал. Горещи чувства нахлуха в сърцето му.
— Не искам да ти причинявам болка, момиче — прошепна той през зъби. Но истина ли бе това. Кет бе сторила всичко за да му се изплъзне, бе заложила дори добродетелността и честта си, отнемайки по този начин изконното право на бъдещия си съпруг. Ами ако Сребърния меч не бе самият Монджой…
Тя се бе решила на подобна постъпка не от любов към Сребърния меч, а от ненавист към Монджой. Един единствен път бе прочел в очите й по-нежни чувства — по време на трогателния разказ за голямата любов между родителите й.
Трябва да имаше и други емоции, които я движат. Очевидно обичаше Робин, страстно и енергично се застъпваше за селяните и със сигурност не й липсваше смелост.
Внимание, каза си Монджой, тя неусетно се промъква в сърцето ми… Да, Катрин бе храбра и дяволски красива, а и умееща да се бие като малка тигрица. Въпреки че Дамиан знаеше за подвизите й като госпожица Зелени ръкави, видяното надмина всичките му очаквания.
За съжаление граф Дьо Монтрен прекалено я бе разглезил и сега тя трябваше да научи някои неща. Съпругът й трябваше решително и хладнокръвно да я обуздае…
Хладнокръвно? Въпреки че кръвта във вените му кипваше, само щом си помислеше за нея? От една страна изпитваше желание да я сграбчи и избие от хубавата главица целия й глупав инат, а от друга безумно я желаеше, искаше отново да опита от сладостите, с които го бе дарила през изтеклата нощ, подобно на опияняващо вино, на което човек не може да се насити.
Сега, когато сватбата им бе толкова близо, как трябваше да се отнася с вироглавата си годеница? Впечатляващ въпрос… А как ще се държи тя? До сега не бе издала намеренията си пред Монджой, но и без това той скоро ще ги научи. Той се метна върху жребеца Луцифер, неизменният спътник и боен другар Луцифер, язден от Сребърния меч, и го подкара към замъка.
Дамиан присви очи, съзирайки своя управител, сър Джеймс Къртни, да препуска към него по подвижния мост.
Явно нещо не бе наред. Дамиан притисна с бедра хълбоците на коня и посрещна ездача на края на моста. Видимо обезпокоен, червенокосият луничав мъж дръпна юздите на коня си.