Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Тясната приемна тънеше в сумрак, донякъде разсейван от оскъдната дневна светлина, процеждаща се иззад тежките завеси на прозорците. Непосредствено след нея имаше спалня, също със спуснати пердета. Октав си бе позволил една от най-луксозните стаи в хотела: мебелите бяха качествени и добре поддържани, а килимите, драпериите и тапетите бяха напълно в крак с модата. Арисилд се вмъкна след Никола и бързо обходи приемната, след което докосна орнаментите на камината и се наведе, за да разрови пепелта. Никола го наблюдаваше въпросително, но Арисилд не каза нищо и той започна своето претърсване.
Първо мина през чекмеджетата и полиците на малкото сгъваемо писалище, но не намери нищо, освен неизползвани листа и пособия за писане. Попивателната хартия носеше следи от някакви минали бележки до шивача и до две аристократични дами, които бяха писали на Октав, за да му благодарят, че е провел сеанси в домовете им. Нито една от двете дами не беше Мадам Еверсет. Никола взе попивателната хартия, за да притежава образец от почерка на Октав като знаеше, че докторът ще помисли това за дело на камериерката, която е подменяла принадлежностите за писане.
Рейнар беше казал, че Октав му намирисва на професионален измамник и Никола потвърди това предположение, когато прерови вещите на доктора. Прегледа костюмите и палтата в гардероба, внимателно претърсвайки джобовете им и откри, че дрехите са или много добре поддържани, но нискокачествени или от много добро качество но занемарени. Когато се е нагушил става немарлив, отбеляза Никола. Състоянието на личните принадлежности на Октав потвърди много от теориите на Никола за личността на този човек.
Но нито една от тях не можеше да скрие факта, че тук нямаше нищо ценно.
Нямаше нищо под леглото, между матраците, зад гардероба, зад картините в рамки и никакви тайнствени прорези в тапицерията, нито разни работи под килимите. Никола претърси първо най-вероятните места, след това по-малко вероятните, насочвайки се накрая към местата, където само идиот би скрил нещо. Няма документи, няма сфера, помисли разочаровано, потискайки внезапното си яростно желание да изрита изящната маса. Не откри и никакви книги, дори романи. Тази стая е наета за парлама; истинската му квартира е някъде другаде. Някъде в града в момента се подреждаше втора Валент Хаус. И използва една от сферите на Едуар. В един кратък миг яростта почти го заслепи.
— Аа. Открих го, — докладва Арисилд, надвесен през вратата — Искаш ли да видиш?
— Какво откри?
Никола пристъпи в приемната.
Арисилд гледаше към малкото обрамчено огледало над камината.
— Прилича малко на онази хитринка, дето ти я направих. Картината четецът. Това действа на същия принцип. Усещах, че тук има нещо, не опасно, но нещо…
Той докосна нежно рамката на огледалото.
— Това е за осъществяване на двупосочен контакт, а не за шпионаж, сигурен съм. Макар да се открива доста трудно. Работи като моето, със заклинание само от другата страна.
Никола разгледа огледалото и се намръщи.
— Искаш да кажеш… Ти ми каза, че картината е Велико Заклинание.
Арисилд кимна енергично.
— О, да, така е.
— Значи магьосникът, който е направил това може да прави Велики Заклинания?
Не Октав. Ако спиритистът бе толкова могъщ, не би имал нужда да се занимава с измами. Мадам Талвера бе казала, че Амелия Поласера отпратила Октав, защото сянката му в етера била тъмна. А може би бе видяла сянката не на Октав.
Арисилд кимна разсеяно.
— Да, предполагам случаят е такъв. Точно в момента той спи или е в някакъв вид транс, така мисля. Но който и да е той, не мога да ти кажа нищо за него. Ако се събуди и погледне в огледалото, ще мога да го усетя по-добре.
По гърба на Никола пролази тревожна тръпка и той хвана Арисилд за лакътя и го избута внимателно към вратата. Потискайки импулса да шепне, каза:
— Но ако се събуди, той ще види нас, Ари…
Арисилд го изгледа озадачено с нежелание да изостави този интригуващ проблем.
— А, да, естествено. — след което загря — Ама разбира се. По-добре да изчезваме.