Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Според „Тайните досиета“ храмът в Жизор е от 1306 г. и се намира на улица Виена. Явно е свързан с подземен тунел с местното гробище и параклиса „Св. Катерина“ под крепостта. Твърди се, че през XVI в. този параклис или криптата към него са се превърнали в хранилище за архивите на Братството от Сион, подредени в трийсет сандъка.
В началото на 1944 г., когато германците превземат Жизор, от Берлин пристига специална военна мисия, получила заповед да направи разкопки под крепостта. Мисията се проваля заради десанта на съюзническите войски в Нормандия, но скоро след това един френски работник — Роже Ломоа, решава сам да направи разкопки. През 1946 г. той съобщава на кмета на града, че е открил подземен параклис с деветнайсет каменни саркофага и трийсет метални сандъка. Молбата му да продължи разкопките и да огласи своето откритие остава без отговор: властите протакат, явно умишлено, да я удовлетворят. Най-сетне, през 1962 г., Ломоа възобновява своята работа в Жизор. Разкопките са под патронажа на Андре Малро, по онова време министър на културата на Франция, но не са огласени пред обществеността. Не са намерени обаче никакви саркофази и сандъци. В печата и в различни издания дълго се спори дали изобщо е имало подземен параклис. Ломоа твърди, че отново е проникнал в параклиса, но че той е бил плячкосан. Каквато и да е истината, факт е, че в два стари ръкописа, единия от 1696 г, другия от 1375 г.127, се споменава за подземен параклис с име „Св. Катерина“.
Ако не за друго, най-малкото заради това разказът на Ломоа, както и твърдението, че архивите на Сион, са се съхранявали в подземния параклис, ни се сториха правдоподобни. Още повече че бяхме намерили неопровержими доказателства: Братството на монасите от Сион е съществувало най-малко три века след кръстоносните походи и разтурянето на Ордена на тамплиерите. Има документи, датиращи от периода началото на XIV в. — началото на XVII в. и свързани с Орлеан и с храма „Св. Самсон“ на Сион недалеч от града, в които между другото се споменава и орденът. Така например е записано черно на бяло, че в началото на XVI в. членовете на Братството на монасите от Сион в Орлеан отказват да спазват „устава“ и да „живеят заедно“, с което си навличат гнева на папата и на краля на Франция. В края на XV в. орденът е обвинен и в какви ли не други нарушения: в това, че не спазва своя устав, че членовете му живеят „отделно“, а не „под един и същи покрив“, че са „разгулни“, че напускат пределите на „Св. Самсон“, не посещават черковните служби и не си правят труда да ремонтират сградата, пострадала сериозно през 1562 г. През 1619 г. търпението на властите явно се изчерпва. Според историческите сведения през тази година Братството на монасите от Сион е прогонено от „Св. Самсон“ и сградата е предоставена на йезуитите128.
В никой от документите, датиращи от 1619 г. насам, не намерихме да се споменава Братството от Сион — поне под това име. Но ако не друго, най-малкото можехме да докажем, че то е съществувало до XVII в. Ала самото доказателство повдигаше редица съществени въпроси. Като начало историческите сведения, които издирихме, не хвърляха светлина с какво всъщност се е занимавало Братството, какви са били неговите цели, интереси и евентуално влияние. Второ, от тях излизаше, че става дума за нещо незначително, за загадъчно братство на монаси или религиозни фанатици, чиято дейност, макар и еретична и вероятно обгърната в тайна, не е особено важна. Не виждахме връзка между очевидно немарливите обитатели на „Св. Самсон“ и прочутия, легендарен орден на Розата и Кръста, между неколцината непокорни монаси и институция, сред чиито велики магистри са някои от най-бележитите представители на западноевропейската история и култура. Според „Документите на Братството“ Сион е мощна и влиятелна организация, създала Ордена на тамплиерите и направлявала световната политика. Историческите сведения, на които се натъкнахме, дори не намекваха за институция от такъв мащаб.
Не бе изключено, разбира се, „Св. Самсон“ край Орлеан да е смятан от Сион за твърде отдалечен храм и членовете на ордена да не са развивали там активна дейност. И наистина, Орлеан дори не е включен в списъка на важните храмове на Сион, поместен в „Тайните досиета“. Ако Сион наистина е бил фактор, с който е трябвало да се съобразяват, Орлеан явно е само частица от един значително по-мащабен замисъл. Излизаше, че трябва да търсим другаде следи от ордена.
127
De Side. Les Templiers, p. 20, 220, 231. Chaumeil. Triangle d’or, p. 19.
128
Le Maire. Histoire et Antiquitez. Part 2, ch. XXVI, p. 96.