Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Умуваха още половин час. Накрая оставиха само три питания. Теглиха чоп между авторите. Честта да зададе първото питане се падна на Хък. В гласа му се таеше вълнение:
— Къде свършва Пътят?
— Насаме с Пътя — това е вечността. И макар че тялото загива, Пътят никога няма да умре…
Лаконичният отговор на духовно присъстващия сред тях древен китайски мъдрец прозвуча на Хък като шамар. Той сведе виновно глава. Май не трябваше да започва от Края. Пак се беше изсилил. Безсмислено бе вдигнал летвата толкова високо в очакване на прагматичен отговор.
С равен глас Сонк зададе следващия далеч по-простичък въпрос:
— Кой създаде Вселената?
— Всички неща възникват от Пътя… Битието е родено от небитието… Началото на Вселената е майка на всички неща. Познаваш ли майката, познаваш и синовете… Без дреха, без покров е Изворът на Светлината и Тъмата. Изворът се разля и роди Реката. Ти го наближаваш, като се отдалечаваш; ти се отдалечаваш, като го наближаваш. Ти го възприемаш, когато престанеш да мислиш и да чувстваш…
В главата на лъвицата изплуваха мислите и чувствата, които бе изпитала, когато за първи път попадна в близост до Библиотеката и Речния свят, и тя се отказа от своя въпрос за смисъла на живота. Още повече, че драконът беше надраскал срещу него: „Човекът е човек, когато е на път“.
След кратко съвещание с Хък, което благодарение на духовната им близост не стигна до слуха на присъстващите, тя префасонира питането си по следния по-деликатен начин:
— Как човек може да прекрачи в Нищото?
— Вглъбявай се! Вглъбявай се като благочестив син — и ще влезеш. Недей пита — безполезно е…
Тогава на прокурора Сонк му писна машината да ги мотае, както си иска, и призова към благоразумие. След кратък спор той успя да наложи своя многократно отхвърлян, като обслужващ най-вече правораздавателната система, въпрос:
— Кои са братята Хогбен?
— Доброто и Злото са родени. Виждам ги: ето ги съединени… Той се явява сам, но не се променя. Броди навред, но не спира. Той е началото на съществата и на хората. Не му зная името. Неговата следа се нарича Пътят. Човекът робува на Доброто. Доброто робува на Злото. Злото робува на Пътя. Пътят робува на Себе си.
— Брей, че голяма работа били тези Хогбен! — иронично подхвърли с одрезгавял от дългото мълчание глас шашнатият дракон: — А бе, Хък, ако бях на твое място, щях да подам молба да ме прекръстят на Биг Бен. Таоа, само ти кой знае защо не участваш в това тъпанарско състезанието по дървена философия. А пък знам, че си по-умен от всички тях, взети заедно. Защо не попиташ тая скапана машина на кое кръстовище е задръстването, че овреме да хващаме правия път?
Мигом последва вече традиционният набор от сентенции:
— Път, който може да бъде изказан, не е вечният Път. Име, което може да бъде назовано, не е вечното име. Безименното е начало на небето и земята… Изворът е празен съд; използват го, но никога не го напълват.
Хари Селдън не издържа на стоварващите се като лавина на главите им древнокитайски мъдрости и нервно изключи машината си. А Хък гневно хлопна дракона по лявата глава. Не, че бе по-виновна. Просто нещастничката беше по-близо до него.
— Съжалявам, господин Селдън — грациозно повдигна рамене лъвицата, — но съгласете се, че бяхме длъжни да опитаме.
Дълго сдържаните чувства на всички присъстващи най-сетне се отприщиха във вид на спонтанни възклицания. Дори Церберина се обади:
— Провалихме се, защото тръгнахме с много голяма кошница!
И, докато тя лекуваше с милувки накърненото самолюбие на своя дракон, всички изведнъж забелязаха, че влюбената митничарка май не е напълно оглупяла от любов.
— Права е — подкрепи я Сонк. — Макар че все пак не сме съвсем с празни ръце.
— Сега поне знаем с известна доза сигурност, че баща ми и чичо ми са двете лица на една и съща личност — закима Хък. — Ето защо, когато го питах как се нарича чичо ми, той все ми отговаряше уклончиво. — Хък стана и дружески стисна ръката на прокурора. — Изглежда ние двамата с тебе, Сонк, сме по-скоро братя, отколкото братовчеди.
— И още най-малко две неща се изясниха — добави лъвицата. — Тук някъде, в околностите на Библиотеката или пък в самата нея, се намира Вратата към Нищото. Тя не може да се види, но би могла да се почувства, ако си лишен от човешки желания. Поне аз така си превеждам сентенцията на машината. — Всички заклатиха утвърдително глави. — И пак тук някъде изглежда е Изворът на всички материални неща.