Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да не мислиш, че в тази бракма нещо работи? Обади се на онези типове от сервиза и им кажи, че ще ги направя на кайма. После се свържи с командира, обясни му, че ще закъснея няколко минути. — Докато говореше, тя се опитваше да овладее колата, която ту се издигаше, ту заплашваше да се стовари върху ужасените пешеходци и шофьори. — Ако не пребия някого, ще бъда в участъка след двайсет минути.
Избегна на косъм сблъскването с огромен холограмен плакат, който рекламираше предимствата на пътуването с частен „Джет Стар“. Колата с трясък се приземи на Седмо авеню и замалко не се качи на тротоара, помитайки костюмирания младеж, който помпаше въздушните си кънки. Той стреснато вдигна глава и й показа среден пръст. Ив изобщо не му се разсърди, а само облекчено въздъхна. В този миг комуникаторът й избръмча.
— До всички полицейски коли. Код 1217. Насочете се към небостъргача „Татлър“ на ъгъла на Седмо авеню и Четирийсет и втора улица. На покрива се намира някаква жена. Предполага се, че е въоръжена.
Код 1217 означаваше, че въпросната жена заплашва да самоубие. „По дяволите, това пък какво е?“ — помисли си Ив. Натисна копчето и заговори в микрофона:
— Тук лейтенант Ив Далас. Ще бъда на местопроизшествието след пет минути.
Включи сирената и отново натисна лоста за излитане.
Сградата, където се помещаваше редакцията на „Татлър“ беше съвсем нова. В началото на века постройките, намиращи се на това място, бяха сринати до основи съгласно „програмата за урбанистично разкрасяване“, която всъщност узаконяваше безразборното разрушаване на инфраструктурата и на сградите.
Небостъргачът се издигаше в небето като кула от сребриста стомана. Около външните му стени като серпентини се виеха ескалатори, отвеждащи до тераси, върху които бяха разположени ресторанти.
Ив паркира колата, без да я е грижа, че препречва пътя на друго превозно средство, грабна чантата със специални принадлежности и си запробива път през тълпата на тротоара. Показа значката си на човека от охраната, по чието лице се изписа облекчение.
— Слава Богу, че дойдохте. Тя е на покрива, има флакон със сълзотворен спрей. Напръска Бил право в очите, когато той се опита да я свали.
— Коя е тя? — попита Ив, докато крачеше редом с него към асансьорите.
— Съриз Дивейн. Собственичка е на цялата сграда.
— Дивейн ли? — Ив си спомни, че се е запознала с нея на прием, даван от Рурк. Съриз беше изпълнителна директорка на „Татлър Ентърпрайз“. — Нима твърдите, че се е покатерила на покрива и заплашва да се самоубие? Що за нелепа шега? Или може би е идиотски рекламен трик за повишаване на тиража на вестника?
— Не е никаква шега. — Човекът от охраната поклати глава. — Отгоре на всичко е гола-голеничка. Това е всичко, което знам — добави той, когато асансьорът се стрелна нагоре. — Нейният заместник Франк Рабит вдигна тревогата. Ще научите подробностите от него… стига да се е свестил. Чух, че припаднал, когато тя се озовала на перваза на покрива.
— Повикахте ли психиатър?
— Да. Горе е психотерапевтът на компанията, обадихме се и на специалист по самоубийствата, който вече пътува насам. Същото се отнася за пожарната и за спасителния екип. Но вероятно ще се забавят. Има страхотно задръстване на Пето авеню.
— Добре, че ми каза.
Вратите на асансьора се отвориха и Ив пристъпи на покрива. Лъхна я хладен ветрец, който не можеше да достигне до напечените от слънцето улици на Ню Йорк.
Кабинетът на Съриз беше вграден в покрива. Полегатите стени бяха от специално стъкло и позволяваха на обитателката на помещението да наблюдава от високо града и жителите му, които осигуряваха богат материал за вестника.
Ив надникна през стъклото и видя, че кабинетът е обзаведен с прекрасни мебели и картини, както и със супер-модерна електронна техника. Върху подковообразното канапе лежеше мъж с компрес на челото.
— Ако това е Рабит, кажи му да се вземе в ръце и да дойде тук, за да ми съобщи подробностите. А от теб искам да накараш всички да се махнат от покрива. Разпръснете онези зяпачи на улицата. Ако тя реши да скочи, не бива да пострадат невинни хора.
— Нямам достатъчно хора… — заоправдава се той.
— Доведи Рабит — прекъсна го Ив и се свърза с полицейския участък. — Пийбоди, имам проблем.
— Вече знам. С какво мога да ви помогна?
— Като дойдеш тук. Междувременно изпрати хора да разпръснат тълпата. Искам цялата налична информация за Съриз Дивейн. Помоли Фийни да запише разговорите й по домашния и служебния й видеотелефони, които е провела през последните двайсет и четири часа. И побързай.