Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш, че вече я няма в Кайриен? — настоя Добрайн. — Къде е?
— Не знам. — Тя се обърна към Ранд. — Майре напусна службата си при мен и я заместих с Реале, ето тази. — Посочи третата придворна в редицата. — Представа нямам къде може да е. Доведете я, ако е в града, и нека тя сама да изрече тези нелепи обвинения в лицето ми. — Файле я гледаше убийствено. Перин се надяваше, че няма да измъкне един от ножовете, които носеше скрити из дрехите си; имаше навик да го прави, когато много се ядоса.
Анура се окашля. Беше се втренчила в Ранд твърде упорито и това никак не се хареса на Перин. Изведнъж му напомни за Верин, с онзи неин поглед на птица, оглеждаща червей.
— Може ли аз да кажа, господин… милорд Дракон? — Кратко кимване и тя намести шала си. — За младата Майре не знам нищо, освен че една заран я видях, а преди да се стъмни вече я нямаше никъде и никой не знаеше къде е. Но виж, лорд Марингил и върховният лорд Мейлая са друго нещо. Първата на Майен беше довела със себе си двама великолепни хващачи на крадци, хора опитни в разкриването на престъпления. Те доведоха пред мен двама от мъжете, които са пребили върховния лорд Мейлан на улицата, макар че те твърдяха, че само му държели ръцете, докато други го биели. И също така доведоха слугинята, която е сипала отрова в подправеното вино, което лорд Мейлан обичал да изпива преди лягане. Тя също твърдеше, че е невинна — недъгавата й майка щяла да умре, както и тя самата, ако лорд Мейлан не загинел. Така твърдеше и в нейния случай вярвам, че говори истината. Признанието й беше искрено, убедена съм. Както мъжете, така и тази жена са съгласни в едно: заповедите за техните деяния са излезли от устата на самата лейди Колавер.
С всяка следваща дума раменете на Колавер се смъкваха. Все още стоеше изправена, но вече като по чудо; изглеждаше отпусната като дрипа.
— Те обещаха — изломоти тя. — Те обещаха, че никога няма да се върнеш. — Твърде късно закри устата си с шепи. Очите й се опулиха. Перин съжали, че чува звуците, излизащи от гърлото й. И най-долният човек не биваше да бъде принуждаван да издава такива звуци.
— Измяна и убийство. — Добрайн го изрече със задоволство. Приглушените писъци не го трогнаха. — Наказанието е същото, милорд Дракон. Смърт. Само дето според новия закон за убийство е бесилка. — Странно защо, Ранд погледна Мин. Тя отвърна на погледа му с много тъжни очи. Не заради Колавер. Заради Ранд. Перин се зачуди дали тук не се включва някаква видение.
— Аз… настоявам за палача — успя да изрече с приглушен глас Колавер. Лицето й посърна. Сякаш за секунди се беше състарила и в очите й се четеше чист ужас. Но макар нищо повече да не й беше останало, продължи да се бори за последните трохи. — Това е… мое право. Няма да бъда… обесена като някой от простолюдието!
Ранд сякаш се бореше със себе си и клатеше глава. Когато най-сетне заговори, думите му бяха студени като зима и твърди като наковалня.
— Колавер Сайган, лишавам те от всичките ти титли. — Забиваше думите като пирони. — Лишавам те от всички твои земи, имения и владения, от всичко, без роклята, която е на тебе. Имаш ли… имаш ли някоя ферма? Малка ферма?
Жената залиташе смаяна от всяка негова дума. Залюля се като пияна на краката си и беззвучно повтори думата „ферма“, сякаш никога досега не беше я чувала. Анура, Файле и всички останали зяпнаха Ранд с изумление и любопитство. Перин също. Ферма? Ако доскоро във Великата зала цареше тишина, то сега сякаш всички бяха забравили да дишат.
— Добрайн, има ли тя някоя малка ферма?
— Тя… имаше… много ферми, милорд Дракон — отвърна бавно кайриенецът. Явно не разбираше повече от Перин какво става. — Повечето са големи. Но земите под Драконовата стена винаги са били разделени на малки имоти, по-малко от петдесет хайда. Всичките им стопани ги напуснаха по време на Айилската война.
Ранд кимна.
— Време е това да се промени. Твърде много земя е стояла запусната твърде дълго. Искам отново да върна там хора, които да се заемат със земеделие. Добрайн, ти ще разбереш коя от притежаваните от Колавер ферми при Драконовата стена е най-малката. Колавер, изпращам те в тази ферма в изгнание. Добрайн ще се погрижи да ти осигури всичко необходимо, за да заработи една ферма, както и някой, който да те научи как се обработва земята. И стража, която да се погрижи никога да не се отдалечаваш оттам повече, отколкото можеш да изминеш за един ден, докато си жива. Погрижи се за всичко това, Добрайн. След седмица искам да е заминала. — Слисаният Добрайн се поколеба преди да кимне. Едва сега Перин долови глух ропот сред благородниците. Беше нечувано. Никой не разбираше защо тя няма да умре. А останалото! Имаше конфискувани имения и преди, но никога всички, и никой досега не беше отнемал благородническа титла! Благородници бяха прогонвани в изгнание, дори доживотно, но никога във ферма.