Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Стените бяха окичени с картини на конски надбягвания, снимки на коне, спечелили награди, и пейзажи, в които преобладаваха метличини. Почти на всяка рисунка задължително присъстваше вятърна мелница, стърчаща самотно на обления в слънце хоризонт. Това се стори приятно и отморяващо на Алекс.
— Бяло вино — каза на бармана, който я гледаше безсрамно.
— Късметлия си, негоднико — промърмори той на Джуниър, когато им сервира напитките. Усмивката под големия му мустак беше цинична.
Джуниър му кимна. Пиеше уиски със сода.
— Не съм ли прав? — подпря лакът на бара и се обърна с лице към Алекс, която седна на един висок стол. — Музиката е малко силна и не ми е много по вкуса, но ако искате да танцуваме, аз съм на ваше разположение.
Тя поклати глава.
— Благодаря, не искам. По-скоро бих погледала другите.
След няколко танца Джуниър се наведе близо до нея и прошепна:
— Повечето от тях са се учили да танцуват на пасището. Изглеждат така, сякаш се пазят да не настъпят някоя фъшкия.
Виното й подейства. Очите й светнаха, а бузите й се зачервиха. Усещайки на бузата си дъха му, тя отметна коса през рамо и се засмя.
— Елате — той я хвана под лакътя и й помогна да стане от стола. — Майка ми и баща ми са на онази маса.
Прекосиха дансинга, за да стигнат събраните и подредени за вечеря маси. Сара Джоу и Енгъс седяха на една от тях. Енгъс пушеше пура, а Сара Джоу лениво махаше с ръка, за да пропъди пушека, който отиваше право в лицето й.
Алекс имаше усет към дрехите. Беше облечена с кожена пола, жълтеникавокафява на цвят като пуловера й, украсен с парченца кожа. Така се чувстваше много по-удобно, отколкото ако беше облечена е атлазената рокля на Сара Джоу, която изглеждаше твърде неподходяща за място като това, където хората често повтаряха „по дяволите“ и пиеха направо от бутилките бира с цвят на кехлибар.
— Здравейте, Алекс! — провикна се Енгъс през облак от дим.
— Здравейте. Беше много мило от страна на Джуниър, че ме покани — отвърна тя и седна на стола, който той галантно й предложи.
— Доста време ми беше необходимо, за да я убедя да дойде — каза Джуниър на родителите си, взе един стол и седна до нея. — Трудно се съгласи.
— Майка й сигурно би приела веднага.
Хладната злобна забележка на Сара Джоу моментално прекъсна разговора и развали приповдигнатото настроение, което Алекс беше придобила след виното. Замайването й изведнъж изчезна. Кимна леко с глава към Сара Джоу.
— Здравейте, госпожо Минтън. Изглеждате чудесно тази вечер.
Въпреки че роклята й беше неподходяща, Сара Джоу изглеждаше наистина добре. „Не пращи от здраве“ — помисли си Алекс. Нямаше и как да бъде другояче — красотата й беше безплътна, неземна, сякаш присъствието й на този свят беше временно и за малко. Усмихна се многозначително и промърмори суха благодарност за комплимента. След това отпи от виното си.
— Чух, че вие сте намерила тялото на Пейсти.
— Татко, това е празненство — обади се Джуниър. — Алекс не иска да говори за такива неприятни неща.
— Не, всичко е наред, Джуниър. Аз сама щях да подхвана темата рано или късно.
— Не мисля, че срещата ви с него е била чиста случайност. В такъв долнопробен бар, и освен това сте се качила в пикапа — каза Енгъс, премествайки пурата си от единия край на устата в другия.
— Не, не беше случайност.
Тя им разказа за разговорите по телефона с Пейсти.
— Този каубой беше лъжец и развратник. Много лъжеше на покер — каза Енгъс разпалено. — През последните няколко години беше ужасно безотговорен. Ето защо трябваше да го уволня. Вие сте достатъчно умна, за да не повярвате на това, което ви е казал.
Спря за малко, за да направи знак на сервитьора да донесе по още едно питие.
— Разбира се, Пейсти може да е видял кой е влязъл в конюшнята със Селина, но това навярно е бил Гууни Бъд.
Без да даде на Алекс никаква възможност да оспори казаното, той се впусна в разговор с един търговец на коне от Руидосо. Тъй като семейство Минтън все пак бяха нейни домакини, тя реши да изостави темата Пейсти за известно време.
Когато изпиха питиетата си, Енгъс и Джуниър решиха да се поразходят между посетителите. Алекс се почувства неловко сама в присъствието на госпожа Минтън и след като мъжете се оттеглиха, несмело направи опит да поведе разговор с нея.
— Отдавна ли членувате в този клуб?
— Енгъс беше един от неговите основатели — обясни Сара Джоу разсеяно, без да отделя очи от двойките, които танцуваха на дансинга.
— Изглежда, че съпругът ви има дял навсякъде в този град.
— Хм, той обича да знае всичко, което става наоколо.