Именникът на българските князе

Приложение III към Именника на българските князе

Оръжията, използвани от племената и народите през Античността и Средновековието също така характеризират тяхната племенна и културна принадлежност. В случая ще се спрем на общите места в изворите, разказващи за използването на ласо от страна на българите и конните народи, предшествали властта им в територията на степите.

Ласото е важна част от въоръжението на древните народи. Херодот, когато пише за гръко-персийските войни съобщава за племето на Сагаритите (Саргитите), което воювало само с ласа и кинжали. В някои византийски съчинения се разказва за майсторската употреба на ласата при сраженията на българите с византийските войски.

Известен е стремежът на античните автори да дават нарицателни имена от занятието или културните елементи, имащи живот в ежедневието на заобикалящите ги чуждите народи. Така например прилагателното „галактофаги“ (млекопийци) е използвано още от Омир като нарицателно за племената от крайния европейски Север. Тракийското племе „дии“ е наречено „махайрофорой“ (мечоносци) от Херодот, а един начин на остригване се нарича „Апескютистай“ (оскитване) т.е. „остриган по скитски“. Партите, много войнствено иранско племе, победило победителя на Спартак Марк Крас и фактически предшественик на силната Сасанидска империя има прозвището „сейрафорой“ или „носачи на ласа“. Сейрафорой е използвано от средновековните византийски автори като Свидас. Начинът на воюване е показателен и като белег за културни връзки между разните народи, както и за политически отношения, при които завладяният заимства или уподобява онзи, който го е завладял. В този смисъл чрез общите места, разказващи за воюването с примки ние очертаваме възможен кръг от прилики, които препращат към аналогичен текст или поне съкращават възможните решения на народностните и културни питания, поставени от оскъдният изворов свод на българската история.