Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Впрочем ето и текстовете:
LIX. Това, което искате да узнаете за гащите (панталоните), смятаме, че е излишно; защото ние желаем да се промени у вас не външният вид на дрехите ви, а вътрешните нрави на човека и не придиряме какво (друго) обличате освен Христос, „защото (всички), които сте се кръстили в Христос, сте облекли Христос“ (Посл. към Гал., III, 57), а как сте напреднали във вярата и добрите дела. Обаче, понеже простодушно питате за тях, явно боейки се, да не би да ви се вмени в грях, ако извършвате сред най-незначителните дела нещо несъобразено с обичая на другите Християни, то за да не изглеждаме, че подминаваме с мълчание желанието ви, казваме, че в нашите книги е заповядано да се правят гащи, но не за да ги носят жените, а мъжете; сега обаче направете така, че по същия начин, по който сте преминали от стария човек към новия, така и във всичко да преминете от предишния си обичай към нашия нрав; ако пък не можете, постъпете, както ви е удобно. Защото това, че било вие, било жените ви дали сваляте или обувате гащи, това нито вреди на спасението ви, нито пък допринася за нарастване на добродетелите ви.
LXVI. Заявявате, че Гърците ви забраняват да влизате в църква с ленена превръзка, която носите на главата си. Подобно на тях ние също ще ви възпираме от това, защото често споменаваният и винаги достоен за споменаване апостол Павел, казва: „Всеки мъж, когато се моли или пророчества, ако е с покрита глава, посрамва главата си“ (I Посл. към Кор. XI, 4). И пак: „Мъжът именно не трябва да си покрива главата, защото е образ и слава Божия“ (I Посл към Кор. XI, 7). Впрочем това, което се казва за покривалото, вярваме трябва да се спазва и спрямо сгъвката на превръзката.
256. Не ще пропуснем да кажем малко от многото (известно за това) по какъв начин бяха почетени от неговия народ останките на Атила. Защото посред полето, разположеното в памучна шатра тяло, представляваше удивително и тържествено зрелище. Тъй като най-добрите конници от цялото Хунско племе обикаляха в кръг, състезавайки се в езда около мястото, където той бе поставен, както при цирковите зрелища и по следния начин съобщаваха в погребалната песен за делата му. 257. „Велик е царят на Хуните Атила, който бе роден от баща Мундзук, господар на най-силните племена, който завладя сам, с нечувано допреди могъщество, скитските и германски царства, а също така хвърли в ужас и двете римски империи, като завземаше градовете им, и за да не бъде подложено на разграбване и останалото, умилостивен от молбите, прие (да получава) ежегоден данък. И след като извърши всичко това с успешен край, почина не от вражеска ръка, нито пък поради коварството на своите, а щастлив между удоволствия, без усещане на болка, при невредим народ. Та кой би сметнал това за смърт, щом никой не счита, че за нея трябва да се отмъщава?“ 258. След като бе оплакан с такива стенания, устроиха над могилата му страва (някакъв странен обичай), както самите те я наричат, с огромно пиршество, като изразяваха противоположни помежду им (чувства), тъй като погребалният плач бе смесен с радостта.
Тайно през нощта тялото било скрито в земята и го обвили с (три) ковчега, първият от злато, вторият от сребро, третият от твърдо желязо. Със следния довод те посочваха, че всичко това подобава на най-могъщия крал: желязото, защото е подчинил племената, златото и среброто, понеже е получил украсата (данъка) и на двете империи. Добавили вражески оръжия, придобити в битки, великолепни фалери с разноцветен блясък на скъпоценните камъни и украшения от различен вид, от които се състои дворцовата украса. А за да бъде възпрепятствано човешкото любопитство от тези толкова големи богатства, заклали като ужасна награда определените (за извършване) на тази работа и последвала мигновена смърт за погребващите заедно с погребвания.∗
„Виждаш ли този скитски или сарматски цар, украсен с царските украшения за глава? Ако искаш да го оцениш или узнаеш всичко за това какъв е той, развържи тази повезка; под нея се крие много зло.“∗∗
„281. Аримаспи — племе в Понта. Аримаспите са племе, което си връзва косите със златни повезки като украшения.“
I, 215. Масагетите носят облекло, подобно на скитското и водят еднакъв с техния начин на живот: те се сражават и, яздейки коне, и пеш, защото познават и двата начина на воюване — и с лъкове и с копия, а имат навик да носят и скитска двуостра секира. По същия начин обвиват мястото около гърдите на конете с медни брони, а юздите, мундщуците и украшенията на конските глави правят от злато.