Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Освен ценната податка за наличието на идоли сред хуните, сравнявани във византийските и латински извори с българите, отбелязаната близост на хунския вожд с императорския византийски двор е типологически е много сходна с близостта на владетеля Кубрат с император Ираклий през VII в. От друга страна езическата съпротива на хунските жреци типологически съвпада с езическата реакция на Владимир-Расате в България през IX в. Казаното от Йоан Малала и св. Теофан Изповедник стои много близо като исторически прецедент и формално-типологически довод за състоянието на религията на българите от дохристиянската епоха отколкото непространствените, извънвремеви и неправомерни съпоставки с шаманските обреди от Сибир и Централна Азия.
Археологическите находки за историята на средновековните славянски общности потвърждава наличието на идоли в религиозния култ, което води до предположението, че българите също притежават подобни кумири с оглед на ранното им съжителство със славянските племена на север от р. Дунав. Такива податки могат да се открият също така и в битовата простонародна култура.
Освен документите на старобългарски език, в това число и на преведените през Средновековието в България чужди писатели, чиито текстове отговарят на собствено българските представи за миналото, съществуват и други податки, предимно от текстовете на непреведените византийски и латински хронисти. Факт е, че небългарските сведения позволяват да се установят повече подробности за езическия период на българската история. В този смисъл съпоставката на средновековните документи с предхождащите ги антични свидетелства става по-лесна, особено за византийските сведения, защото те принадлежат на последователна и сравнително запазена историческа традиция.
Известните на науката извадки за българското минало от византийските, латинските и арабските текстове, в това число окръжното послание на св. патриарх Фотий и „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“, определят кръга на устойчивите и несъмнени извори за дохристиянската религия на старите българи.
Най-сериозните, в смисъл на достоверни и надеждни документи се намират в писмата на св. патриарх Фотий и в „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“. И двете сведения се датират от IX в. Щастливо обстоятелство е, че тези книги съвпадат с епохата на Покръстването и спокойно могат да бъдат съотнесени към други сведения от началото на IX в., представящи обичаите и обредите на владетелите Омуртаг и Крум. Освен това и двете преписки досежно вярата на българите са излезли изпод перото на най-висшата културна инстанция в християнския свят по онова време — Константинополския патриарх и Римския папа. Фактът, че най-големите религиозни авторитети пишат по българските дела, дава основание писмата им да бъдат отделени като първостепенни небългарски данни.
Ето какво пише в „Окръжно послание до източните патриарси“ от патриарх Фотий:
„Но и българите, народ варварски и христоненавистен станаха толкова много склонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се обърнаха към Християнската вяра.“
А в „Отговори на папа Николай I по допитванията на българите, 13 ноември 866 година“ се казва следното: (Пред отговора на въпросите са поставени техните номера.)
„4. Колко време или дни в течение на годината трябва да се въздържате от месо, считаме, че е излишно да ви изпитваме подробно, тъй като сте неопитни и що годе твърде млади във вярата.“
„35. Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение да съблюдавате дни и часове и да извършвате заклинания, игри, пеения и някакви гадания, та желаете да ви поучим, какво трябва да вършите сега в подобен случай.“
„62. Вие разправяте, че преди да приемете християнството, у вас е бил открит един камък от който, ако някой поради немощ вземе нещо, случва се да добие лек за тялото си, а някога да остане без полза.“
„67. Вие заявявате, че сте имали обичай, когато сте решавали да обържете някого с клетва за някаква работа да слагате пред себе си палеш (двуостър меч) и в него да става заклеването.“