Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
По-долу ще посочим някои несъответствия, които издирихме след наблюдения върху оригиналните документи, представени от Тихомиров. Показателно за досегашните български публикации липсата на автентичния текст, което си обясняваме с разнминаванията в Синодалния и Уваровия препис. Затова, следва да прегледаме обстойно някои разминавания, защото така ще потърсим всички варианти на славянския текст. Но нека пристъпим впрочем към сравненията:
1. В Синодалния списък липсва притежателното „емоу“ в първата рубрика, след думата „алетъ“. Вместо емоу е поставена неясна буква или знак.
2. Съобщението за Ирник не е предадено по един и същ начин. В Уваровия списък между буквите „к“ и „ъ“ се чете друг знак, приличащ на „т“. Годините се разминават и това вече е голяма мъчнотия, защото „животинския“ цикъл не се обяснява добре. В Уваровия препис се вижда свързаните „р“ и „в“, докато в Синодалния срещаме едно и между тях, което може да бъде и година. Неясна остава и буквата „ж“ в думата „жьiтъ“. На снимакта се вижда, ясно сходство в начина, по който средновековния преписвач изписва „ф“ и „ж“. Такова отъждествяване е доста спорно и несигурно но може да се вземе предвид.
3. Разказът за Гостун и неговото управление всъщност е най-спорен и важен. Уваровия текст предва „дв“ години на властване, т.е. 4+2 равно на 6 години. Синодалният вариант означава времето само с една цифра-буква — в. Разминаване има и в считаните за календар странни названия. Вместо „дохсвтирем“ в Уваровия препис, в Синодалния срещаме „дохствирем“.
4. Рубриката на Безмер е променена в „календарните думи“. Уваровия текст предава "шегоръвемъ", а Синодалния „шегор вечем“.
5. Името на Исперих, Аспарух или Испор стои различно. Уваровият препис предпочита Исперих княз, докато Синодалния употребява формата „Есперерих княз“
6. Частта, отредена на Тервел също не остава по-назад. Навсякъде между буквите за годините се наблюдава добавка на буквата „и“, разделяща цифровото съчетание.
7. Пред името Винех се намира неясна буква, която в може да се възприеме и като „ъ“ и като „д“. Ако втората версия е вярна, то тогава името ще се колебае между Винех и Двинех. От своя страна то ще прилича на „дванш“ и на река Двина.
8. Последната чст от Именника е най-важна. Навсякъде в публикациите се представя предхождаща от другите рубрики дума „лет“. В истинския ръкопис обаче и в Уваровия и в Синодалния думата „лет“ изобщо липсва и това вече е много сериозно нарушение на правилото да не се правят самоволни добавки или промени в съдържанието на извора. Липсващата дума „лет“ отново поставя под съмнение тюркската летобройна система в Именника.
Правило на историческия занаят е, че първоначалния препис е най-близо до оригинала. Следователно в конструкциите на историците първенстващо място трябва да заеме Уваровия ръкопис като първообразец на другите два — Синодалния и Погодиновия.
Приложение II към Именника на българските князе
Дрехите, украсата на конете и оръжието, както и разпознавателните знаци между мъжете и жените, представляват важна част от етническото различаване между народите през епохата на античността и средновековието. Всеки народ има свой начин на обличане, а от друга страна високата парична цена на дрехите не позволява те да бъдат преотстъпвани или заменяни. Поради това сходното облекло непременно свидетелства за етнокултурно сходство или най-малко за етнокултурно влияние, оказано от по-силния политически народ върху по-слабия или подчинения. Доказателствата за важното значение на дрехите при определяне на етнологията и културната характеристика на народите направо изобилстват в изворите. Историческата и етнографската наука разполага с превъзходния каталог на Херодот, когато халикарнаският историк описва войската на Ксеркс. Различното въоръжение и различният маниер на обличане служи за основен белег, отличаващ една войска от друга. Освен каталога на войската на Херодот до нас е достигнал и запазен в добро състояние триумфалния релеф от Персеполис, изобразяващ поклонителна процесия пред персийския цар на царете. На нея всеки народ, подвластен на персийския владетел присъства като обобщен образ във фигурите, облеклото, въоръжението и поминъка.