Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Освен преданията историците притежават подробното описание на Ибн Фадлан, където изрично е отбелязано изобилието на змии и особен култ към тях сред владенията на българите-мюсюлмани, живеещи по р. Волга.
Второто важно сведение на Херодот е легендата за магьосничеството. Какво разбира Херодот под магьосници не може да бъде изяснено. В никакъв случай тези хора — неврите — не могат да бъдат сравнени с шаманите от Сибир, индианските жреци от двете Америки или австралийските знахари. Херодот не познава обичаите на племената от Тихия океан, а принципът на историка от Халикарнас е да сравнява непознатите порядки и практики с известните нему обичаи и нрави. Следователно неврите са разпознати като „магьосници“ посредством някои техни аналози от Черно море, Персия или от Мала Азия, защото Херодот познава тези области най-добре. Изключено е неврите да са били вълшебници от ранга на страшните египетски жреци, станали за нарицателно за нечиста сила в св. Библия.
През Ранното средновековие в Северна Европа са познати случаи на опиянение от билки и треви, които водели до екстаз и предизвиквали халюцинации. Викингите, и по-точно синовете на датчанина Кнут Велики, използвали такъв опиум преди да влязат в битка. Под силата на веществата те си въобразявали че са мечки, вълци или други свирепи животни и така увеличавали своята ожесточеност в боя. Вероятно такива ще да са били уменията и опиатите на неврите.
Другото интересно сведение на Херодот е съобщаването на племето на „будините“. Част от съвременните учени свързват будините със славяните, позовавайки се на Повесть временных леть и някои руски епически песни.
Освен Херодот подобно сведение предава и известния римски поет Вергилий. Неговото сведение за превръщането във вълк под въздействието на билки и треви свидетелства за връзка между територията на Черно море и северните зони на Европа.
Помпоний Мела също разказва за превръщането на неврите във вълци.
Друг интересн и важен автор, който веднъж преповтаря сведение за обичаите на българите да се кълнат пред меч е римският писател е Гай Юлий Солин.
За племето на неврите разказва и Филосторгий, продължителят на „Църковна история на Евсевий Кесарийски“. Филосторгий също разказва за движение от север на юг, при което се търси връзка между античните конни общности и племената от Великото преселение на народите. Сведението за неврите е коментирано и от архиепископа на Солун през XI в. Евстатий, но той преразказва изцяло Херодот, затова неговото прилагане тук е излишно.
Сведението за превръщането във вълк при българите, несъмнено намиращо се в пряка връзка с текста на Херодот и с казаното от Вергилий в „Буколики“, е разказано не от кой да е, а от Луидпранд. Същият Луидпранд, който вижда остриганият в кръг български велможа на приема в Константинопол. Засичането на текст от Именника и сведението за превръщането във вълк при Луидпранд, показва наличието на предание, която стои в зависимост от генеалогичното предание. Освен при Луидпранд сведението за сина на Симеон се среща и при Зигеберт, средновековен монах от белгийски манастир.
Съвсем ясно се вижда приемствеността между обредите и обичаите на античните родове и племена от времето на Херодот и владетелския езически български дом. Съвпадението на толкова много данни — от остриганите в кръг глави, чашите от черепи, делението на седем области, човешките жертвоприношения, някои легендарни имена и легендата за вълците според нас недвусмислено показва много по-сериозни връзки на ранносредновековните българи с некласическата античност, отколкото се допуска в съвременната историография.
Приложение I към Именника на българските князе
Публикацията на руския учен М.Н. Тихомиров на Именника на българските владетели във „Вестник древней истории“ от 1946 г., бр.3 поднася някои промени условности в тълкуванията на текста. Разнообразието на букви и знаци остава главна трудност на документа. Добросъвестния и възпитан русин много деликатно се опитва да посочи разминавания в Синодалния и Уваровия препис. Разликата в изписването на буквите за средновековния ръкопис е важна, зашото всъщност променя значението не само на думата, но и на цялото изречение. Допълнително, и това вече е опасно за историческата теза, буквите се използват като цифри. Дори едно разместване на две букви може да доведе до датиране в съсвсем друга година, а това значи цялата интерпретация, която е построена на старата датировка да отпадне. Всъщност изчисленията на историците по така наречения животински календар са условни, защото календара или летоброенето могат да бъдат проверими математически. Ако годината на управление не съвпада с животинския цикъл то или цикъла или годината е грешна. Зависимостта на азиатския животински цикъл от точността на християнския календар заема цялото внимание на тълкувателите на Именника. По същество версията на тюркския календар зависи от съвпадението на годините с християнската ера. Затова две бройни години в Именника разминаващи се с азиатския цикъл и потвърдени от други извори могат да провалят врсията за азиатско-китайски календар. Впрочем публикацията на Моско Москов ясно показва проблемите с изчисленията.