Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Тацит в книгата си „Германия“ също описва отделните германски племена като ги различава по дрехите и прическата. Прокопий Кесарийски пък свидетелства за същата практика във Византия през VI в. И дори съобщава за начин на обличане, наречен хунски заради остригването на косата и шалварите (панталоните), носени от хуните. Това е поддържано и от неговия продължител — Агатий Миринейски. Готският историк Йордан забелязва, че племената се отличават едно от друго по специални знаци, които той нарича „insignia“.
Степната носия през Античността и отчасти през Ранното средновековие може да се види и възстанови благодарение големия брой предмети на изкуството, открити на територията на Южна Русия. В историческата наука е много известен Пекторала от Толстая могила, на който неизвестният художник е изобразил битови сцени според някои изследователи, а според нас е изобразил скитски военен обред. На една от сцените ясно се различават панталоните на двама клекнали мъже, подготвящи жертвения принос.
Освен пекторала от Толстая могила в историографията и историята на изкуството е много популярен и един електров съд от Кул Оба, който изобразява скитска легенда в нейните три части (според руския археолог и изследовател на скитите Раевский). Възможно е това наистина да бъде така, но е възможно и просто да се разказва в картинки някаква приказка за изпитанията на юнака, каквато приказка се среща именно в района на Свереното черноморие. За историческите данни в индоевропейските и българските приказки пише големият български историк Иван Венедиков. На електровия съд отново се забелязват панталоните, които изгрежда са част от бойното облекло на скитските мъже или синовете на Херакъл ако версията на Раевский е верна. Третият известен и широко обсъждан в археологията и историографията предмет на изкуството и култа, позволяващ да се види степната премяна и въоръжението на конните народи е изваденията гребен от погребението в могилата Солоха (Курган Солоха). Освен гребена в тази могила са намерени и други интересни съдове, в чито изображения също се вижда степната носия от Античността. Разкопките в Солоха са издадени блестящо от руската изследователка Манцевич.
Собствени български сведения за облеклото на нашите предци, от рода на Херодотовия каталог или старогръцките описания на видовете одежди, липсват напълно. Запазено е едно непълно описание за благородническите одежди в Шестоднева на Йоан Екзарх и с това се изчерпват текстовете на епохата. Притежаваме също така и описанието на български велможа, намиращ се във византийския двор по време на посещението на Луидпранд.
Неясни образи, загатващи за някакво облекло съществуват и в графитите (рисунки върху твърд предмет), но подробните наблюдения върху тях водят до заключение, че те не могат да бъдат приети за представителни образи, по които може да се съди за носията на българите.
Като запазно изображение най-доброто достигнало до нас е миниатюрата от Месецослова на император Василий, представяща български войник по време на сражение. Показаното там съответства на сведенията, които получаваме от „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“. До историците е достигнало и едно пояснение от Свидас, където се споменава за промяната в облеклото на българите след победата на Крум над аварите — вероятно защото аварите като имперски управляващ народ са носели дрехи, отличаващи ги от покорениете племена. Ако това наистина е така, то ние ще открем една запазена връзка между българите и степните народи през епохата на Първото българско царство, която връзка свидетелства за постоянни отношения на българите с племената от зоната на степите. Защото традицията на наследяване на цялата власт несъмнено е преминала у българите, а заедно с това и отличителните знаци на дрехите.