Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
На вратите на всички чертожни зали имаше табелки „Влизането е забранено“. Между работещите в „Дюпон“ се носеше мълва, че на тринадесетия етаж се създава някакъв нов вид найлон, подобен на току-що пуснатия от компанията продукт на пазара.
Гроувс беше казал на Том Гари:
— Искам мерките за сигурност да се прилагат спрямо всички!
— Генерале, знам ги тези работи от 1917 г., когато вие още сте бил в „Уест Пойнт“! — отвърна му нетърпеливо Гари. — Не ми обяснявайте какво е секретност.
Гроувс се усмихна и промени темата. Няколко месеца по-късно той се втурна веднъж в кабинета на Гари и се оплака:
— Не ме пускат в чертожната зала!
— Имате ли пропуск? — попита Гари дяволито.
— Не, остана в другата ми униформа.
— В такъв случай, генерале, не можете да влезете. Вие сам заповядахте да не пускаме никого без пропуск.
Гроувс се намръщи, но след малко прихна да се смее. Той много добре се разбираше с Гари — прям и откровен човек като самия него.
Всички контакти между проектантския отдел на „Дюпон“ и чикагските учени се осъществяваха от Крауфорд Грийнуолт. Ферми и Уигнър бяха посетили Уилмингтън само няколко пъти, но непрекъснато си разменяха информация с инженерите на „Дюпон“ чрез Грийнуолт, който действаше като връзка. Негово задължение бе да приема информацията от учените и да я „превежда“ на разбираем от инженерите език. Той участваше винаги при вземане на решения от „Дюпон“ и въпреки че живееше в Уилмингтън, прекарваше половината от седмицата в Чикаго.
Учените трудно проумяваха някои от действията на „Дюпон“, например, когато компанията реши, без да го провери на пилотна инсталация, да избере един от няколкото възможни методи за пречистване. В „Дюпон“ имаха голям опит и знаеха, че нямат време да разработват три или четири алтернативни метода, затова решиха да заложат на един от тях. Те се спряха на този, който им се виждаше най-работоспособен, и хвърлиха всичките си усилия в него, надявайки се, че изборът им е правилен. Това беше нагледен пример за решаване на труден проблем чрез поемане на добре пресметнат риск.
Учените имаха склонност да решават проблемите по коренно различен начин. Веднъж Ферми каза на Грийнуолт:
— Вървите по грешен път. Трябва най-напред да построите един реактор и ако той не заработи, ще се открие каква е причината. Тогава следващият реактор вече ще бъде работоспособен.
— Енрико — отговори Грийнуолт, — нямаме време за опити! Още първият реактор трябва да заработи — ако това въобще е възможно. При тези големи мащаби, с вложени милиони долари и липса на време, не можем да правим безкрайни опити.
Повечето недоразумения възникваха поради пълната липса на промишлен опит при учените. Светският и дипломатичен Грийнуолт винаги успяваше да укроти топката. Гроувс не се намесваше — той беше дал всички пълномощия на компанията и винаги я подкрепяше. Генералът беше разбрал, че нормалните процедури не могат да се спазват в този случай и напълно споделяше мнението на инженерите от „Дюпон“, че най-важното е да се върви бързо напред, дори ако лабораторните данни са все още недостатъчни.
Налагаше се спешно да се избере методът за охлаждане. При работата си реакторът отделя огромно количество топлина и би било немислимо да се работи по проектирането, без да е решен въпросът с охлаждането. Повечето учени предпочитаха използването на хелий като охлаждаща течност, но групата на Уигнър разработваше водна охладителна система. Неудобството се състоеше в това, че водата поглъща силно неутроните и може да забави или дори напълно да спре реакцията.
Изборът се затрудняваше, защото се налагаше да се извършат допълнителни инженерни работи, за да се разбере кой от методите е най-ефективен. Лео Зилард предложи течен бисмут за охлаждане, но идеята му нямаше много привърженици. Другият възможен вариант беше въздушното охлаждане, избрано за пилотния реактор, който се строеше в Оук Ридж.
През февруари 1943 г. започна строителството на графитен реактор с кодовото име Х–10. Юридически той принадлежеше на Чикагския университет, но строителният екип бе съставен почти изцяло от персонал на „Дюпон“. Строителството беше дълбоко засекретено и всички необходими материали се доставяха под кодови названия. На английски кодовата дума за урана беше „tuballoy“ (сплав за тръби) и местен шегобиец предложи торият да бъде наречен „Мирна Лой“14. Уран–233, –235 и –238 бяха означени съответно като „23“, „25“ и „28“, а плутоний–239 стана „49“. Настъпи известно объркване, когато три високоволтови електропровода близо да строежа бяха отбелязани със знаци за допустимата височина на транспортните машини, носещи цифрите 23, 28 и 49 (височина във футове), а наблизо бе поставено и ограничение на максималната скорост с табелка 25 мили.
14
Мирна Лой — прочута холивудска звезда, секс-символ през 40-те години родена 1905 или 1902 г. — Б.прев.