Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Събудете се, съберете лагера и чакайте! — предаде Хиеро. — Бъдете готови! Не ми отговаряйте, ще ви открият!“ — Той три пъти излъчи този сигнал в новата честота и прекрати връзката. Беше направил всичко възможно.
Облаците се разпръснаха и в светлината на пълната луна дори малкото му платно се виждаше надалече. Хиеро прехвана менталната вълна на преследвачите и се порази, колко са близо. Но зад него никой не се виждаше.
Той вече различаваше подробностите на бреговата линия, но за негово огорчение не откри нищо приличащо на описаната скала. Вляво се точеше безкраен плаж обрасъл в гъсти храсти, зад които се издигаха далечни дюни. Нима е пропуснал заливчето? Но сега това нямаше никакво значение, важното бе да се откъсне от преследващите го кораби. Той насочи лодката право към земята, до която оставаше около километър.
В същия миг усети рязко качване на емоционалността в излъчването на противниците си. Изглежда го бяха забелязали. Разтревожи се, обърна се рязко и ги видя. Два черни правоъгълника се издигнаха над водата и отново изчезнаха. Платната на корабите. Разстоянието до тях беше почти равно на това до брега. Но щастието не изостави Хиеро. Корабите на враговете имаха само платна за двигатели и това изравняваше шансовете им. Но своеобразното колебание на сигналите му подсказа, че преследвачите предават някакво съобщение, свързано очевидно с появяването на лодката му в полето на пряката видимост. И действително, два други източника на ментално поле, несъмнено кораби на неприятеля, измениха курса си и започнаха да се приближават към него. Ръката му неволно стисна дръжката на кинжала. Втори път няма да им се даде жив! Той знаеше, че Нечестивият се нуждае от живота му, а не от смъртта му. Докато преценяваше скоростта на друмачтовия съд и шансовете си да избяга, Хиеро отново се огледа назад. Корабът го настигаше бързо. Виждаше се вече очертанията на черния корпус и на него в отблясъците лунна светлина някакво острие или дуло.
Но брегът беше съвсем близо. Чу шума на вълните и видя короните на палмите, които се поклащаха от свежия вятър. Внезапно се разнесе съскане, после още веднъж. На платното, като по заповед на вълшебница, се появи кръгла дупка, но иначе здравата тъкан не се разкъса повече. С рязък удар тежка стрела от арбалет се удари в борда непосредствено до ръката му. С нищо не можеше да се защити, дори не се огледа, а продължи да насочва лодката право към бушуващия до брега прибой.
Внезапно лодката навири нос и Хиеро побърза да свали платното. Сетне рязко гмуркане напред едва не го събори. Той се сви до борда и впи ръце в него. Вълните си играеха с лодката като с тресчица. Най-после под дъното заскърца пясък. В същия миг свещеникът хвърли дългия си плащ, скочи във водата и изскочи на брега.
Над главата му изсвири тежък снаряд, но не го забави нито миг. А когато бягаше по пясъка към близката дюна зад гърба му се раздаде диво свирене. Разбра, че на кораба се намира глутница Космати Ревльовци. Едва когато изкачи върха на пясъчния хълм, си позволи лукса да се огледа. Лодката му лежеше на брега и пенестите вълни я удряха по борда. За миг усети горчивина — нали тя го беше спасила. Зад линията на прибоя се поклащаше вражеският кораб. Лунната светлина му позволи да види мятащите се яростно по палубата черни фигури. До ушите му стигаха бесни викове. Свещеникът се усмихна. Да слязат на брега не беше никак лесно. „Господ не е изоставил слугата свой“ — помисли той и погледна нощното небе.
Легна на гребена на дюната и започна да ги наблюдава. Ще тръгне да търси приятелите си, едва когато врагът си тръгне. Корабът им беше по-голям, отколкото предполагаше. На борда му можеше да има поне петдесетина души — напълно достатъчни да го преследват по суша.
В далечината се появи обтекаемият корпус на втория кораб, който преди време го беше пленил и стремително започна да се приближава. Идваше от юг и режеше вълните с острия си като нож нос. След няколко минути се поклащаше до платнохода. Свещеникът видя група черни фигури на палубата и разбра, че оръдието с мълниите отново търси цели. Спусна се стремително по склона на дюната към сушата. И го направи точно навреме. Внезапно тревата на гребена бе обхваната от оранжев огън.
— Глупак! Трябваше да се скрия настрани! Те ме видяха, как се изкачвам! — зашепна той проклятия и побърза да се отдалечи от брега през храсталаците и палмите. Зад себе си чуваше пукането на огъня.