Любов извън закона

Лорд Ейтън и неговата закръглена жена веднага се спуснаха да обсъждат новите строителни проекти на Елизабет.

— Изглежда, че се справяте добре със своето строителство, лейди Греъм — подхвърли Ейтън, като добави: — Ако имате нужда от допълнителни работници, мога да ви изпратя някои от моите мъже.

— Благодаря, може би по-нататък — каза Елизабет, като се опита учтиво да отклони предложението му. Ейвъри нямаше никакво занимание между ловните сезони и тя не желаеше той да надзирава строителството й.

— А избра ли си вече драперията и цветовете на стаите, скъпа? — запита задъхано лейди Ейтън. Нейната пълнота бе причина тя да се задъхва дори като говори. — Аз съм намерила един сладък дребен търговец в Нюкасъл, който с готовност ще ти даде съвет.

— Все още е рано, лейди Ейтън, да се мисли за обзавеждането, но аз ще взема името на този търговец и ще го потърся по-нататък — Елизабет се обърна към нея с цялата учтивост, на която бе способна: — Предполагам, че той те е напътствал за розовата всекидневна — добави мило тя.

— Нали е прекрасна? И толкова е уютна… — при тези думи лейди Ейтън хвърли бърз поглед към съпруга си, чието внимание се бе отклонило от разговора за обзавеждането. — Макар първоначално Ейвъри да твърдеше, че не може да понася всичкия този атлаз — продължи тя, — накрая и той се почувства добре в своето уютно местенце, където може да седи с калните си ботуши. Сигурна съм, че монсеньор Юго ще ти допадне, скъпа Елизабет. Въпреки че не е редно да говорим за французи сега, когато тази ужасна война продължава.

— Проклетата война на Малборо направи цените на любимото ми бренди направо непоносими — възкликна лорд Ейтън, който продължаваше отчасти да слуша техния разговор. — А вече не мога да си намеря и подходящи ръкавици за езда. Колко неприятно, нали?

— Чух, че Малборо се намира някъде в сърцето на Австрия — отбеляза уж нехайно Джони. Неговата информация от Континента в повечето случаи бе по-изчерпателна и навременна от тази на правителството, й като бързите му кораби имаха достъп до всяко пристанище.

— Носят се слухове за решителни сражения — отбеляза от своя страна Джордж Болдуин. — Чували ли сте нещо повече за това? — тази новина Джордж бе научил от свой братовчед в столицата, който бе заместник-секретар по финансите и сега искаше да провери информацията.

Джони кимна.

— Да, доколкото сблъсъците между Талард и Малборо могат да се приемат като такива.

— А вие убивали ли сте човек? — този въпрос бе зададен на Джони от Люси Джерард, която го гледаше с безмълвно страхопочитание. След този нетактичен и крайно личен въпрос настъпи ловка тишина.

— Съжалявам — намеси се Елизабет, — забравих да и представя един на друг. Люси и Джейн Джерард, графът на Грейдън.