Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Много добре знам колко си луда — каза с категоричен тон г-н Абелар. — Но не защото си тук с нас. И си не толкова луда, колкото се отдаваш на настроенията си. Въпреки това от деня, когато пристигна, противно на това, което можеш да си мислиш, ти вече не се глезиш толкова, колкото в миналото. Затова ще е напълно вярно да кажа, че някои от нещата, които Клара ми каза, че си правила, като например навлизането в света на сенките, както го наричаме, съвсем не е отдаване на настроения или лудост. Това е нов път, нещо безименно и невъобразимо от гледна точка на нормалния свят.
Последва дълго мълчание, което ме накара да се размърдам неспокойно. Искаше ми се да кажа нещо, за да наруша тази магия, но нищо не ми хрумваше. Още по-лошото беше, че г-н Абелар продължи да ме поглежда косо. После пошепна нещо на Клара и двамата тихо се засмяха, което безкрайно ме засегна, защото изобщо не се съмнявах, че се смеят на мен.
— Май по-добре да се прибера в стаята си — казах аз и станах.
— Сядай, още не сме свършили — каза Клара.
— Нямаш представа колко високо оценяваме това, че си тук с нас — внезапно заговори г-н Абелар. — Понякога ни става смешно, защото си толкова ексцентрична. Скоро ще се запознаеш и с друг член на нашата група, една личност, която е ексцентрична колкото теб, но много по-възрастна. Просто като те гледаме, ти ни напомняш за нея като млада. Затова се смеем. Моля те, извини ни.
Ненавиждах да ми се присмиват, но извинението му беше толкова искрено, че го приех. Г-н Абелар подхвана отново разговора за двойника, сякаш за нищо друго не беше ставало дума.
— Когато се освободим от представите си за физическото тяло, малко по малко или наведнъж — каза той, — осъзнаването започва да се прехвърля към леката страна. За да улесним това преместване, физическата ни страна трябва да остане в пълен покой, изключена като в дълбок сън. Голямата трудност е в това да убедим физическото си тяло да сътрудничи, защото то много рядко се съгласява да отстъпи контрола.
— Как тогава да се освобождавам от физическото си тяло? — попитах аз.
— Като го заблудиш — отговори той. — Караш го да се чувства така, сякаш е дълбоко заспало; съзнателно го отпускаш, като отместваш осъзнаването си от него. Когато тялото и умът ти са в покой, двойникът се събужда и надделява.
— Опасявам се, че не мога да следвам мисълта ви — казах аз.
— Не се прави, че не разбираш, Тайша — рязко каза Клара. — Ти си правила това в пещерата. За да успееш да възприемеш нагуала, ти трябва да си използвала двойника си. Ти спеше и в същото време осъзнаваше всичко.
Направи ми впечатление начинът, по който Клара спомена г-н Абелар. Тя го бе нарекла „нагуала“. Попитах я какво означава тази дума.
— Джон Майкъл Абелар е нагуалът — каза тя гордо. — Той е моят водач; източникът на моя живот и добро състояние. Той не е моят мъж по какъвто и да било въобразим начин, въпреки това той е любовта на живота ми. Когато и за теб стане всичкото това, тогава той ще бъде нагуал и за теб. Но дотогава той е г-н Абелар или дори само Джон Майкъл.
Г-н Абелар се засмя, сякаш Клара беше казала всички тези неща само на шега, тя обаче задържа продължително погледа ми, за да ми внуши, че е казала съвсем сериозно всяка дума.
Последва дълго мълчание, което г-н Абелар най-сетне наруши.
— За да можеш да задействаш лекото тяло, ти първо трябва да отвориш определени центрове в тялото, които играят ролята на врати — продължи той. — Когато всички врати вече са отворени, двойникът ти ще може да излезе от предпазващата го обвивка. Иначе завинаги ще си остане затворен във външната черупка.
Той помоли Клара да вземе една рогозка от килера. Разстла я на пода и ми каза да легна по гръб с ръце покрай тялото.
— Какво ще правите с мен? — подозрително попитах аз.
— Не това, което мислиш — отсече той. Клара се разкикоти.
— Тайша наистина е много нащрек с мъжете — обясни тя на г-н Абелар.
— Но това с нищо не й е помогнало — отвърна той, от което се почувствах ужасно неловко.
След това се обърна към мен и ми обясни, че ще ми покаже един прост метод за преместване на осъзнаването от физическото тяло към етерната мрежа, която го обгръща.
— Лежи със затворени очи, но не заспивай — нареди ми той.
Притеснена, направих каквото ми каза, но се чувствах странно уязвима да лежа пред тях двамата. Той коленичи до мен и ми заговори с тих глас.
— Представи си как линии се разпростират настрани от тялото ти, като започнеш от краката — каза той.
— А какво, ако не мога да си ги представя?
— Ако поискаш, със сигурност ще можеш — каза той. — Използвай цялата си сила да възнамериш как линиите се появяват.