Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен стигна там преди него. Острият й поглед на Елф го видя когато я забеляза и той. Отдадена на емоции, тя пришпори коня си, оставяйки другите зад себе си, и влезе в лагера. Скочи от седлото, втурна се с вик към Пар и го прегърна така ентусиазирано, че почти го събори. След това поздрави по същия начин удивения, но доволен Кол. Уокър получи по-резервирана целувка по бузата, а Морган, когото едва помнеше от детството си — ръкуване и кимване.
Когато тримата Омсфорд, въпреки че Рен не им бе истинска сестра, се прегръщаха и разменяха поздравителни думи, останалите стояха около тях в неудобство и се споглеждаха. Повечето от погледите бяха насочени към Гарт, който беше два пъти по-едър от който и да е от тях. Беше облечен в обикновените за всеки Скитник цветни дрехи, които го правеха да изглежда още по-голям. Посрещна погледите на другите без неудобство. След малко Рен си спомни за него и започна да го представя. Пар продължи със Стеф и Тийл. Коглайн се беше отдръпнал от тях след като всеки знаеше кой е, не бе необходимо специално да се запознават.
Навсякъде кимаха и си стискаха ръцете, бяха внимателни един с друг, но притеснението от лицата на повечето не изчезна. След това се преместиха около огъня, за да се включат във вечерята Джуджетата точно я приготвяха, когато Рен и спътниците й се появиха. Новата група от девет души бързо се раздели. Стеф и Тийл безмълвно съсредоточиха вниманието си над приготовляването на вечерята, Уокър се излегна под сянката на голям бор, а Коглайн изчезна сред скалите, без да каже дума на никого. Толкова беше тих, че вече бе изчезнал преди да го забележат. Всъщност не го смятаха за член на групата, така че никой не се притесни много. Пар, Кол, Рен и Морган се скупчиха около конете, разседлаха ги и започнаха да ги търкат, докато разговаряха за едно време, за стари приятели, за местата, където са били, за нещата, които са видели и за чудесата на живота.
— Доста си пораснала, Рен — учуди се Кол. — Въобще не приличаш на мъничкото момиче, което си спомням, когато ни напусна.
Рен се усмихна:
— Живея по-добре от повечето от вас, които си стоите на задниците, разказвате стари приказки и гоните уморени кучета. Западна земя е добра за всичко свободолюбиво, нали знаете. — След това усмивката й се изгуби. — Старецът Коглайн ми каза какво се е случило във Вейл. Джералан и Мириана ме гледаха известно време и все още съм загрижена за тях. Каза, че са затворници. Чули ли сте нещо за тях?
Пар поклати глава.
— След Варфлийт постоянно бягаме.
— Съжалявам, Пар — В очите и имаше неудобство. — Федерацията стори всичко възможно да направи живота на всички ни нещастен. Дори Западната земя си има полагащите й се бойници и администрация, въпреки че Федерацията не се интересува много от нея. Във всеки случай Скитниците знаят как да ги избягват. Ако се наложи, ще бъдете добре дошли при нас.
Пар я прегърна.
— По-добре първо да видим какво ще излезе от тази работа със сънищата — прошепна той.
За вечеря ядоха печено месо, прясно опечен хляб, задушени зеленчуци, сирене и поляха всичко с бира и вода, докато гледаха как слънцето изчезва зад хоризонта. Храната беше вкусна и за радост на Стеф, който бе приготвил повечето неща, всички го отбелязаха. Започнаха по-свободно да говорят за себе си — всички освен Тийл, която като че ли никога не искаше да говори.
Когато приключиха с вечерята, Стеф и Тийл се заеха да почистят съдовете, а другите се разпръснаха по един, по двама, докато мракът бавно се превръщаше в нощ. Когато Кол и Морган отидоха до един поток на четвърт миля надолу, за да вземат вода, Пар откри, че заедно с Рен и гиганта Гарт се е загледал в пътеката, която водеше към планината и Долината на глината.
— Бяхте ли вече там? — попита Рен, докато се разхождаха, и кимна към Рога на пъкала.
Пар поклати глава.
— Остават още няколко часа и никой не бърза. Дори Уокър отказа да отиде преди уречения час. — Погледна към небето, където звездите образуваха блестящи пътеки и видя едва забележимия сърп на луната на север. — Утре вечер — каза той.
Рен не отговори. Продължиха да вървят мълчаливо, докато стигнаха нишата в скалите, където бе стоял Пар през деня. Спряха и погледнаха на юг.
— Ти също ли имаше сънища? — попита Рен и започна да описва своите. Когато той кимна, тя каза:
— Какво мислиш?
Пар се отпусна назад върху скалата, а двамата с Гарт седнаха до него.
— Мисля, че десет поколения Омсфорд са живели от времето на Брин и Джеър в очакване това да се случи. Мисля, че магията на Елфите на Шанара, сега магия на Омсфорд, е нещо повече от това, което разбираме. Мисля, че Аланон — или поне неговата сянка — ще ни каже какво е това — той направи пауза. — Мисля, че може да се окаже нещо чудесно или нещо ужасно.