Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Те наистина бяха деца пред силата, която усещаха, че спи тук. Останаха на място, напрегнати, неспокойни, изпълнени със смесица от учудване и колебание. Никой не говореше. Звездите бяха покрили цялото небе от хоризонт до хоризонт и сякаш всичко бе фокусирано В долината, езерото и в тях деветимата.
Накрая Коглайн се надигна и се приближи към тях. Помаха им като птица с ръце, за да ги накара да се съберат. Когато застанаха рамо до рамо, той заговори:
— Аланон ще дойде точно преди зори — острите старчески очи спокойно ги наблюдаваха. — Той иска първо аз да говоря с вас, защото вече не е това, което беше някога. Сега е само сянка. Присъствието му в този свят е като примигването на клепача. Всеки път, когато идва от света на духовете, полага огромни усилия. Може да остане само за малко. И трябва да използва разумно това време. Ще го направи, като ви разкаже каква нужда има от вас. Остави на мен да ви обясня защо съществува тази нужда. Трябва да ви разкажа за Призраците.
— Ти говори ли с него? — бързо попита Уокър Бо.
Коглайн не каза нищо.
— Защо изчака досега, за да ни разкажеш за призраците? — изведнъж се ядоса Пар. — Защо чак сега, Коглайн, след като можеше да го направиш и преди?
Старецът поклати глава, а лицето му изразяваше и състрадание, и решителност.
— Не ми беше разрешено, младежо. Не и преди всички вие да се съберете заедно.
— Играеш! — измърмори Уокър и поклати разочаровано глава.
Старецът не му обърна внимание.
— Мислете каквото искате, само че чуйте. Това е, което Аланон иска да ви каже за Призраците. Те са зло, по-голямо от това, което можете да си представите. Те не са слухове и приказки, както сигурно ви се иска, а реални същества, като вас и мен. Родили са се от обстоятелството, което Аланон, въпреки цялата си мъдрост не е успял да предвиди. Когато напуснал света на смъртните, Аланон решил, че е приключило времето на магията и е започнало ново. Нямало го вече Господаря на Магиите, Демоните били заключени. Илдач бил разрушен. Паранор бил преминал в историята и последните Друиди мислели да го последват. Изглеждало, че нуждата от магия е преминала.
— Тя никога не е преминавала — тихо каза Уокър.
Старецът отново не му обърна внимание.
— Призраците са изродена магия, появила се от друга преди нея. Бавно започнали да се заселват в Четирите земи още по времето на Аланон, но останали неразкрити. Техните семена покълнали след като изчезнали Друидите и тяхната защитна сила. Никой не би могъл да знае, че са там. Дори Аланон. Те били остатъкът от магия, която се появила и изчезнала и били невидими както праха по пътеката.
— Почакай малко — прекъсна го Пар. — Какво говориш, Коглайн? Че Призраците са парченца от някаква изоставена магия?
Коглайн си пое дълбоко въздух, а ръцете му се сключиха отпред.
— Човече, казах ти и преди, че въпреки магията, която използваш, знаеш твърде малко за нея. Магията е също така естествена сила, както огъня на земята, вълните в океана, вятъра в клоните на дърветата и недоимъка, който уморява от глад цели народи. Тя не може да се появи и после просто да изчезне. Помисли! Какво стана с Уил Омсфорд и камъните на Елфите, когато самите Елфи вече нямаха нужда от тях? Те просто преминаха като молитвената песен в твоите деди! Това някаква нова магия ли беше? Всяка магия има и скрит ефект и всичко от нея е важно.
— Чия е била магията, от която са произлезли Призраците? — попита Кол, а лицето му бе напрегнато.
Старецът поклати побелялата си глава.
— Аланон не знае. Това може да се е случило по всяко време от Ший Омсфорд до днес. В онези времена постоянно се е използвала магия, по-голямата част от която е била зла. Призраците може да са се родили от всяко нейно късче. — Направи пауза. — Призраците в началото не бяха нищо. Бяха отпадъци от магия. Някак си, без да ги усетим, оцеляха. Едва след като си отидоха Аланон и Паранор те се появиха в Четирите земи и започнаха да набират сили. Тогава имаше празнота в реда на нещата. Всяка празнина трябва да бъде запълнена и Призраците бързо свършиха тази работа.
— Не разбирам — бързо каза Пар. — Каква празнина имаш предвид?
— И защо Аланон не е предсказал появяването им? — добави Рен.
Старецът хвана пръстите си и започна да ги пука един по един докато говореше.
— Животът винаги е бил цикличен. Силата идва и си отива, като приема различни форми. В началото учението е довело силата на човечеството. Но напоследък магията е правила това. Аланон предсказа завръщането на учението като форма на прогрес, особено след изчезването на Друидите и Паранор. Така смяташе, че ще стане, но развитието на науките се забави да запълни празнината. Отчасти това беше заради федерацията, която забрани всички форми на сила, освен собствените си, а те бяха примитивни и военни. Тя разпространи влиянието си върху Четирите земи, докато всичко попадна под диктата й. Елфите също имаха влияние, но изчезнаха поради незнайни за нас причини. Те бяха балансиращата сила — последните представители на стария свят. Присъствието им беше нужно, щом преходът от магия към наука се бавеше.