Молитвената песен

Гарет Джакс и Слантър не си правеха труда да му повдигнат духа. Дори да го нямаше постоянното напомняне за стореното зло на реката и потиснатостта от мрачния ден, Джеър пак нямаше да може да се усмихва или да говори безгрижно със спътници като Майстора на бойните изкуства и гнома. Затворени в себе си и мълчаливи те вървяха до него като оплаквани на погребение. Разменили си бяха най-много пет-шест думи от започването на похода рано сутринта и никой не се бе усмихнал поне веднъж. Приковали очи в пътеката пред тях, те вървяха, изцяло погълнати от непоклатима решителност, която граничеше с фанатизъм. Един-два пъти Джеър се опита да поведе разговор, но отговорът, който получаваше беше тихо изсумтяване. Обедната почивка беше ритуал, който те извършваха от немай-къде с обтегнати нерви и вледенени сърца. Така че дори тягостно мълчаливият поход на изток беше за предпочитане.

Пристигането им в Кълхейвън беше очаквано събитие за младежа от Вейл, ако не за друго, то поне заради възможността, която щеше да има да разговаря с някого човешки, макар да имаше някои причини да се съмнява дори и в това. Джуджетата ги бяха забелязали, когато бяха стигнали далеч на запад от границите на Анар. Наблюдавали ги бяха мълчаливо и не бяха направили нищо, което да ги накара да се почувстват добре дошли. По целия път през гората бяха срещали патрули от джуджета — закалени мъже, облечени в кожени жилетки и горски наметала, въоръжени и решителни. Нито един от тях не ги беше поздравил, нито пък се беше спрял просто да размени някоя и друга дума. Всички те бяха ги настигали и отминавали, без да задават въпроси. Хвърляли им бяха по някой и друг бегъл поглед, колкото да ги огледат, но в очите им не се забелязваше и следа от дружелюбност.

До пристигането на Джеър и спътниците му в края на селото, нямаше джудже, покрай което бяха минали, което да не ги беше изгледало изпитателно, без да се прикрива, и на лицата на всички беше изписано подозрение. Гарет Джакс, който вървеше най-отпред, като че ли не забелязваше очите, които ги проследяваха. Слантър обаче се изнервяше все повече, а Джеър беше раздразнен не по-малко от гнома. Гарет Джакс ги водеше по пътя, който пресичаше селото, явно запознат с общността и сигурен в следваната от него посока. От двете страни на уличките, по които минаваха, бяха подредени кокетни, чисти къщи и магазини, солидно построени сгради с безупречни огради от жив плет и тревни площи, изпъстрени с грижливо поддържани цветни лехи и овощни градини. Всички спираха всекидневната си работа и оглеждаха непознатите. Но дори и тук имаше въоръжени мъже — джуджета преследвачи със суров поглед и препасано на колана оръжие. Това може да е било общност от семейства и домове, но сега приличаше повече на военен лагер.