Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре, така да бъде — съгласи се Ричард. — Само имай предвид, че ако можеше да попълниш броя на излекуваните от теб хора, без да ме молиш за живота на осъдени на смърт, бих предпочел да платя дълга си по друг начин.
— Аллах да умножи твоите дни! — отвърна Хеким.
Като се поклони ниско, той излезе от шатрата.
Крал Ричард се загледа след него като човек, който не е особено доволен от случилото се.
— Не разбирам настойчивостта на този Хеким — промърмори той — Измисли прекрасен начин да измъкне шотландеца от заслуженото наказание. Добре де, нека живее! Поне ще има един смел човек повече на този свят. А сега да се заема с австриеца. Ей, къде е барон Джилсланд?
Щом Томас де Уо чу гласа му, тежкото му тяло веднага изникна пред входа. След него като привидение се промъкна енгадийския пустинник, увит в козите си кожи. Никой не го спря, макар че не доложиха на краля за идването му.
Без да забелязва присъствието му, Ричард нареди на барона:
— Сър Томас де Уо от Ланеркаст и Джилсланд! Вземи тръба и един херолд и веднага тръгни за шатрата на човека, когото наричах ерцхерцог Австрийски. Избери такова време, когато около него има най-много васали. Вероятно тъкмо сега е най-удобното време, защото той закусва. Влез в шатрата му и без всякаква почтителност от името на Ричард Английски го обвини, че тази нощ той самият, със своята ръка или чрез нечия друга, е откраднал от хълма английското знаме. Предай му моето искане: в течение на един час, като се брои от тази минута, да върне откраднатото знаме на мястото му с всички почести. Той лично и всички негови барони трябва да придружават знамето гологлави и с обикновени дрехи. Освен това от едната страна на нашето знаме трябва да постави своя флаг, обърнат с върха надолу, за да покаже, че той е обезчестен от кражба, а от другата страна копие с окървавената глава на мръсника, който му е бил съветник или най-близък помагач в това долно начинание. Освен това му кажи, че ако моето искане бъде изпълнено точно, ще му простя другите престъпления заради нашия обет и заради благото на Светата земя.
— В името на Бога и на нашия светейши отец, папата, Божи наместник и наставник на християнската църква, забранявам тази нечестива, зверска и кръвожадна разпра между двамина християнски владетели, чиито рамене са белязани със свещения кръст на братството. Тежко му, който наруши тази братска клетва! Ричард Английски, вземи обратно злополучната си заповед, която даде на този барон. Опасност и смърт те дебне, кама проблясва пред твоето гърло! — извика излезлият напред пустинник.
— Свети отче — обърна се към него Ричард, — уважавам и теб и свещения ти сан…
— Не уважавай мен! — прекъсна го пустинникът. — Най-презряното насекомо, което пълзи по брега на Мъртво море и се храни с нечистата му тиня, заслужава по-голямо уважение от мен. Уважавай Тогова, чиято воля ти предавам. Уважавай клетвата за мир, която си дал и не разкъсвай свещената нишка на единство и вярност, която те свързва с твоите царствени съюзници!
— Отче — възрази Ричард, — според мен — стига за един мирянин да е позволено да изрази подобна мисъл — вие, служителите на църквата, малко злоупотребявате със свещения си сан. Не оспорвам правото ви да съдите нашата съвест, но ми се струва, че би трябвало да оставите на нас да браним честта си!
— Злоупотребяваме ли! — възмутен изрече пустинникът. — Аз ли, крал Ричарде, злоупотребявам със сана си, като съм само камбана в ръцете на звънаря, безчувствена и нищожна тръба, която изпълнява волята на тръбача! Ето, виж, на колене те моля да имаш милост към християнството, към Англия, към самия себе си!
— Стани, стани! — възкликна Ричард, като го вдигна от пода. — Тези колене, които често се прекланят пред Бога, не бива да се прегъват пред човек. Каква опасност ме дебне, почтени отче? Нима могъществото на Англия толкова е западнало, че перченето на един новоизлюпен ерцхерцог може да заплашва нейния владетел?
— От моята скалиста кула наблюдавах небесните светила, когато всяка звезда, извършвайки своя кръг, споделя мъдростта си с другите и дава мъдри знания на малцината, които разбират гласа й. В твоя дом на живота, господарю, сега се намира враг, който завижда на твоята сила и власт. Сатурн те заплашва с бърза и ужасна гибел. Ако не преклониш глава пред дълга, той бързо ще те надвие, колкото и да се съпротивляваш.
— Не искам да слушам — отвърна Ричард. — това е езическа наука. Християните не се занимават с нея, а мъдрите хора не й вярват. Ти бълнуваш, старче.
— Не съм толкова щастлив, че да бълнувам — произнесе замислено пустинникът. — Добре се познавам. Останала ми е частица ум и я използвам не за себе си, а за благото на църквата и на кръста. Аз съм слепец, който държи факла за другите, но сам не вижда светлината й. Попитай ме за неща, които се отнасят до християнството и до този кръстоносен поход, и ще ти отговоря като най-мъдрия съветник, който някога е разговарял с тебе. Поговори с мен за моя жалък живот и думите ми ще се окажат думи на безумен изгнаник, какъвто съм всъщност.