Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Наследникът на Империята
Наследникът на Империята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследникът на Империята

Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:

Преди много, много години, в една далечна галактика…
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 147
Перейти на страницу:

Траун се размърда и се обърна към него. Пелаеон се стегна.

— Елате с мен, капитане — спокойно каза адмиралът и тръгна към изхода на командния мостик.

— Слушам, сър — промърмори Пелаеон и тръгна след него, а в главата му се въртяха разкази как Дарт Вейдър е наказвал грешките на подчинените си.

На мостика бе необичайно тихо. Траун се насочи към задната стълба и тръгна надолу към помещението на екипажа на десния борд. Мина покрай седналите зад компютърните екрани редници, край изпъналите се зад тях офицери и спря пред контролното табло на прехващащите лъчи на десния борд.

— Името — гласът му бе мъчително спокоен.

— Крие Пийтерсън, сър — отговори седналият пред таблото младеж и го изгледа предпазливо.

— Ти отговаряше за прехващащия лъч при сблъсъка с изтребителя — бе по-скоро твърдение, а не въпрос.

— Тъй вярно, сър. Но грешката не беше моя. Траун леко вдигна вежди:

— Обясни!

Пийтерсън понечи да махне с ръка, но промени решението си:

— Целта направи нещо с компенсаторите на ускорителите, вследствие на което изчезна векторът на скоростта му…

— Знам какво стана — прекъсна го Траун. — Искам да разбера защо бягството му не е твоя грешка.

— Никога не съм бил обучаван за такава възможност, сър — отговори Пийтерсън, в очите му проблесна предизвикателство. — Компютърът го изпусна за момент, но веднага след това показа, че отново го е хванал. Нямаше откъде да знам, че е засякъл нещо друго, докато…

— Докато протонното торпедо не взриви прожектора?

Пийтерсън спокойно издържа погледа му:

— Тъй вярно, сър.

Известно време Траун го оглеждаше изучаващо и накрая попита:

— Кой е твоят командир?

Погледът на Пийтерсън се плъзна надясно:

— Младши лейтенант Коклежа, сър.

Бавно, но решително адмиралът се обърна към високия мъж, застанал сковано на пътеката.

— Вие ли отговаряте за този човек? Коклежа преглътна:

— Тъй вярно, сър.

— И Неговото обучение е било ваша отговорност?

— Тъй вярно, сър — повтори Коклежа.

— По време на обучението отигравали ли сте подобен случай?

— Не си спомням, сър — призна младши лейтенантът. — Стандартната програма за обучение включва случаи на изпускане на целта и мнимо повторно хващане.

Траун погледна леко към Пийтерсьн:

— Вие ли сте го вербували, младши лейтенант?

— Не, сър. Той е на задължителна военна служба.

— И това го прави по-малко ценен за вашето обучение от обикновен редник?

— Не, сър — Коклежа хвърли бърз поглед към Пийтерсън. — Винаги съм се държал по един и същ начин с подчинените си.

— Разбирам — замисли се за момент адмиралът, после се обърна и погледна над рамото на Пелаеон. — Рък!

Пелаеон се стресна, когато Рък безшумно се промъкна край него, не бе разбрал, че ногрито ги е последвало долу. Траун изчака Рък да застане до него и отново се обърна към Коклежа:

— Младши лейтенант, знаете ли каква е разликата между грешка и объркване?

Целият мостик бе замрял. Коклежа преглътна едва-едва, кръвта се бе оттекла от лицето му:

— Не, сър.

— Всеки може да се обърка, младши лейтенант. Но това объркване не става грешка, докато провинилият се не откаже да се поправи — вдигна леко пръст и почти нехайно махна с ръка.

Пелаеон не забеляза движението на Рък. Пийтерсън дори нямаше време да извика.

Някъде от дъното на помещението на екипажа се чу как някой прави опит да не повърне. Траун отново погледна зад Пелаеон и махна с ръка, тишината бе нарушена от приближаването на двама щурмоваци.

— Освободете се от него — заповяда им адмиралът, извърна се от сгърченото тяло на Пийтерсън, впи поглед в Коклежа и меко продължи: — Объркването, младши лейтенант, сега е поправено. Може да започнете да обучавате негов заместник.

Задържа погледа си на Коклежа още няколко секунди. След това, изглежда, забравил за напрежението наоколо, се обърна към Пелаеон:

— Искам пълните технически и тактически данни от последните секунди на този сблъсък, капитане — със съвършено равен глас каза той. — Изключително много ме интересува накъде се е насочил Скайуокър.

— Заповядайте, сър — колебливо проговори един лейтенант и пристъпи напред, за да подаде на адмирала информационен чип.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)