Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Няма да спира изобщо — каза Траун. — За пътувания на такива разстояния джедаите изпадат в хибернационен транс. Но за нашите цели четири дни преднина са съвсем достатъчни — той се изправи в креслото и натисна някакъв бутон. Изображенията на скулптурите се стопиха и студена светлина обля командната зала. — Ще ни трябват още два кораба. Кръстосвач прехващан, който да измъкне от хиперпространството Скайуокър, и някакъв товарен кораб. За предпочитане такъв, от който ще можем да се лишим лесно.
— Да се лишим лесно? — премигна изненадано Пелаеон.
— Точно така, капитане. Ще трябва да замаскираме нападението като обикновен нещастен случай. Попаднали сме на Скайуокър, докато сме претърсвали товарен кораб, заподозрян, че носи въоръжение за бунтовниците — вдигна той вежди: — По този начин си запазваме възможността при необходимост да го прехвърлим към Кбаот, без Скайуокър да разбере, че е било засада.
— Разбрано, сър — отговори Пелаеон. — С ваше разрешение ще се оттегля да подготвя „Химера“ за пътуването — обърна се той и замръзна на място.
В средата на залата се издигаше скулптура, която не бе изчезнала с останалите. Обляна от нежна светлина, тя се извиваше на пиедестала като вълна от странен океан.
— Да — каза Траун зад него. — Тази всъщност е истинска.
— Много… много интересно — успя да отговори Пелаеон. Скулптурата му действаше хипнотично.
— Нали? — съгласи се адмиралът, гласът му бе изпълнен с копнеж. — Тя е свидетелство за единствения ми провал в Непознатите райони. Единствения път, когато разбирането за изкуството на една раса не успя да ми даде вътрешна представа за нейната душевност. Или поне не навреме. Сега вярвам, че най-накрая започвам да ги разбирам.
— Занапред ще се види ползата — предположи дипломатично Пелаеон.
— Едва ли — отговори със същия унесен глас Траун. — Отмъстих си за накърнената чест, като унищожих цялата им планета.
Пелаеон преглътна.
— Да, сър — прошепна той и отново тръгна към вратата. На минаване покрай скулптурата потрепери леко.
ГЛАВА 16
В хибернационния транс на джедаите нямаше сънища, той минаваше без спомени, без съзнание за съществуването на външния свят. Приличаше твърде много на състояние на кома с една малка разлика: въпреки липсата на истинско съзнание у Люк усетът му за време не изчезваше. Той не разбираше как става това, но някак се бе научил да го използва.
Точно този усет за време заедно с неистовото пиукане на Арту някъде отдалеч беше първият намек, че нещо не е наред.
— Добре, Арту, вече съм буден — увери той дроида, докато се връщаше в съзнание.
Премига няколко пъти, за да премахне лепкавото усещане в очите си, и направи бърза проверка на показанията на компютъра. Данните потвърдиха предположението му: изтребителят бе изскочил от хиперпространството на почти двайсет светлинни години от Джомарк. Радарът показваше право пред него два кораба, а малко по-встрани трети. Все още сънен, той вдигна глава да погледне по-внимателно.
Внезапният приток на адреналин го събуди напълно. Отпред имаше товарен междузвезден кораб, мощните му двигатели ясно проблясваха през смачканите и тук-там пробити плочи на корпуса. Зад него, надвиснал застрашително като тъмна морска бездна, се възправяше имперски звезден разрушител.
Гневът, страхът и омразата са роби на тъмната Сила. Люк с усилие потисна страха си. Товарният кораб беше между него и звездния разрушител, имперските сили, съсредоточили се над голямата си плячка, може още да не го бяха забелязали.
— Да изчезваме от тук, Арту — каза той, превключи на ръчно управление и бързо обърна изтребителя. Двигателите нададоха вой, протестирайки срещу резкия завой.
— Неидентифициран изтребител — изгърмя груб глас от говорителя. — Говори имперският звезден разрушител „Химера“. Предайте идентификационния си код и местоназначение.
Дотук с надеждите, че не са го забелязали. Едва сега Люк зърна в далечината причината за изскачането от хиперпространството — третият кораб бе кръстосвач прехващач, любимото оръжие на Империята за задържане иа неприятеля. Сигурно бяха лежали в засада зад товарния кораб и явно единствено на лошия му късмет се дължеше фактът, че е попаднал в тежката сянка на прехващана и е бил измъкнат от хиперпространството заедно с товарния кораб.
Люк притвори очи съсредоточено, присегна се със Силата и се опита да разбере дали той беше на Републиката, неутрален кораб или пират, заловен от „Химера“. Но на борда нямаше и следа от живот. Екипажът или бе успял да избяга, или вече бе отведен в плен. Тъй или иначе, в този момент Люк нищо не можеше да направи за тях.