Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Арту отговори и веднага се почувства лек спад в шума на двигателите, защитните полета бяха започнали да черпят мощност. Скоростта на изтребителя намаля, но засега номерът минаваше. Изваден от равновесие от резкия завой под прав ъгъл, прехващачът се въртеше в погрешната посока, притеглящият лъч търсеше в предишния курс на изтребителя. Командирът на прехващана очевидно се опитваше да поправи грешката си, но отклонената от курса инерция на огромните генератори на притеглящото поле беше на страната на Люк. Ако успееше да остане извън обхвата на звездния разрушител още няколко секунди, щеше да е недостижим за притеглящия лъч и можеше да направи скок в хиперпространството.
— Подготовка за светлинна скорост — заповяда той на Арту. — Няма значение в каква посока, ще направим кратък скок и после ще нагласим нещата по-внимателно.
Арту изпиука.
Защитните колани рязко се впиха в тялото на Люк. Привличащият лъч на звездния разрушител ги бе докопал.
Арту изпищя ужасено, но Люк нямаше време да го успокоява. Първоначалният му прав курс се бе превърнал в крива, въртене в орбита, в чийто център бе звездният разрушител. Тя не беше устойчива като истинските и веднага щом от имперския кораб успееха да насочат към изтребителя още един прехващащ лъч, щеше да се превърне в насочена навътре спирала, чиято крайна точка щеше да бъде хангарът на звездния разрушител.
Люк свали защитните полета и за пореден път включи двигателите на пълна мощност, макар много добре да съзнаваше, че опитът ще е безполезен. Така и стана — в първия миг хватката на притеглящия лъч като че ли отслабна, но после отново се стегна. Незначителната промяна в скоростта не бе достатъчна, за да надделее над прехваналия ги лъч. Но ако успеше някак да промени рязко скоростта…
— Неидентифициран изтребител — отново прозвуча грубият глас, този път без съмнение изпълнен със злорадство. — Нямате никакъв шанс да избягате, по-нататъшните ви усилия само ще повредят двигателя. Заповядвам ви да намалите и да се приготвите за кацане.
Люк стисна зъби. Щеше да е изключително опасно, но нямаше друг избор. А и беше чувал, че веднъж подобно нещо било проработило. Някъде.
— Арту, ще се опитаме да направим един номер — обърна се той към дроида. — Когато ти дам знак, включи с обратна сила компенсаторите на ускорителите на пълна тяга, не обръщай внимание на предпазителите — нещо изпиука откъм контролното табло и той хвърли бърз поглед към екрана. Спираловидното падане ги бе довело точно до края на гравитационната проекция на прехващача. — Арту, сега!
С вой на ужасно натоварените си системи изтребителят закова на място. Люк нямаше достатъчно време дори да се запита какво на борда на кораба можеше да издаде такъв писък, когато отново увисна, този път с още по-голям натиск, на предпазните колани. Палците му, готови на спусъците, натиснаха силно и излетяха две протонни торпеда, а изтребителят мигновено вдигна нос нагоре. Заради изненадващата му маневра прехващащият лъч на звездния разрушител за момент отпусна хватката. Ако направляващият го компютър сега хванеше торпедата вместо самия изтребител…
Изведнъж торпедата изчезнаха, зад тях едва-едва се забелязваше леката следа, където бяха уловени от първоначалния им курс. Номерът беше минал, звездният разрушител придърпваше грешната цел.
— Свободни сме! — извика той на Арту и включи двигателите на пълна мощност. — Приготви се за скок в хиперпространството!
Дроидът отговори нещо, но Люк нямаше време да погледне превода на екрана. Имперските сили бяха разбрали грешката си и съзнавайки, че нямат време да пренасочат прехвашащия лъч, явно бяха решили да ги унищожат. Като че ли всички оръдия на звездния разрушител стреляха едновременно и изведнъж Люк се изправи пред истинска буря от лазерен огън. Насили се да се отпусне, НозВоли на Силата да го завладее и да поеме контрола над ръцете му на кормилото така, както водеше лазерния меч. Корабът подскочи веднъж, бяха ги уцелили, с периферното си зрение той забеляза как лазерното оръдие на десния борд изчезна в облак свръхгореша плазма. Над тях прелетя Друг изстрел, още един прогори по-близо следа в светещото небе над тях. От контролното табло се чу тих сигнал — вече бяха извън притеглящата сянка на прехващача.
— Давай! — извика Люк към Арту.
Прозвуча нов обтягащ нервите електронен писък, а небето пред тях изведнъж се изпълни с безкрайна звездна светлина.
Бяха успели.
На Пелаеон му се струваше, че Траун стои до илюминатора вече цяла вечност, загледан в точката, където бе изчезнал изтребителят на Скайуокър. Капитанът го наблюдаваше скришом и напрегнато се чудеше кога ще последва неизбежното избухване. Разсеяно изслуша доклада за щетите от четвъртия прожектор на прехващащия лъч и предпазливо избягна да налага наказания. Унищожаването на един от десетте прожектора на „Химера“ не беше кой знае каква загуба. Но не така стоеше работата с бягството на Скайуокър.