Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Благодаря — погледна го разсеяно Траун и го прехвърли на Пелаеон. — Ще го хванем, капитане — каза той и тръгна обратно през помещението към стълбата. — Съвсем скоро ще го хванем.
— Тъй вярно, сър — предпазливо се съгласи Пелаеон и забърза да го настигне. — Сигурен съм, че е въпрос на време.
Траун вдигна вежди и благо отговори:
— Не ме разбрахте. Аз го казах съвсем буквално. Той не е много далеч от тук и — усмихна се многозначително на Пелаеон — е напълно безпомощен.
Пелаеон го погледна изненадано:
— Не ви разбрах, сър?
— Използваният от него трик има един интересен страничен ефект, за който, както подозирам, той няма представа — обясни адмиралът. — Обръщането на компенсаторите на ускорителите причинява доста големи щети на хипердвигателя. След не повече от една светлинна година той напълно ще излезе от строя. Само трябва да проследим посоката, в която изчезна, или да убедим някой друг да го направи вместо нас и той ще бъде наш. Разбрахте ли?
— Да, сър. Да се свържа ли с останалите кораби от флотата?
Траун поклати глава:
— Сега най-важната задача на флотата е да се подготви за нападението над Слуис Ван. Не, мисля да предоставим тази задача на външни хора. Изпратете съобщение до ръководителите на контрабандистите, които действат в този район. Браск, Карде, Парта и всички останали, с които поддържаме връзка. Използвайте личните им честоти и кодове. Едно леко напомняне, колко знаем за всеки от тях, ще ги направи по-сговорчнви. Предайте им курса на Скайуокьр и обявете награда от трийсет хиляди за залавянето му.
— Слушам, сър — Пелаеон погледна надолу към помещението на екипажа. Около станцията за прехващащите лъчи все още се долавяше движение. — Сър, щом сте били убедени, че бягството на Скайуокър е само временно…?
— Империята е във война, капитане — с леден глас отговори върховният адмирал. — Не можем да си позволим лукса да работим с хера, чийто ум е толкова ограничен, че не може да се приспособи към изненадваща ситуация — той погледна изразително към Рък и отново впери блестящите си червени очи в Пелаеон: — Изпълнявайте заповедите, капитане. Скайуокър ще бъде наш. Жив или мъртъв.
ГЛАВА 17
Циферблатите и екраните пред Люк святкаха леко, по тях се изписваха данните за състоянието на корабните системи. През прозрачната повърхност на люка се виждаше носът на изтребителя, отразяващ светлината на далечните звезди. Още по-нататък бяха самите звезди, пръскащи наоколо студен блясък. И това беше всичко. Нямаше слънце, планети, астероиди или комети. Нищо. Нито бойни или транспортни кораби, сателити и сонди. Нищо. Люк и Арту се намираха буквално в средата на нищото. Компютърната проверка на състоянието на кораба приключи и Люк попита:
— Арту, какво е положението?
Зад него се чу жален електронен стон и отговорът на дроида се появи на екрана на компютъра.
— Толкова ли е зле?
Арту отново изплака и заключението на компютъра бе заменено от собствената му преценка за ситуацията.
А тя никак не беше добра. Включването на обратно на компенсаторите на ускорителите бе причинило неочаквано пренатоварване на напрежението и в двата компресора на хипердвигателите — не бяха изгорели на място, но повредата ги бе спряла десет минути след прехвърлянето в хиперпространството. Корабът се бе движил с четвърта скорост, което означаваше, че бяха изминали не повече от половин светлинна година. На всичкото отгоре токовият удар бе извадил извън строя и векторния предавател.
— С други думи — каза Люк, — не можем да тръгнем, няма кой знае каква вероятност да ни намерят и не сме в състояние да се обадим за помощ. Това обобщава ли всичко?
Арту добави още нещо.
— Прав си — въздъхна Люк. — И не можем да останем дълго време тук.
Потри с ръка брадичката си и се опита да отблъсне страха, който заплашваше да го обземе. Страхът щеше да ограничи способността му да мисли, а в този момент трезвата преценка беше последното нещо, което можеше да си позволи да губи.
— Добре — проточи той. — Нека да опитаме следното: да извадим и двата компресора на хипердвигателите и да видим дали ще успеем от здравите части да сглобим един работещ. Ако се получи, ще го сложим някъде в средата на веригата, където ще може да обслужва и двата двигателя. Може би до серпантината на помощния стартер, който не ни е нужен, за да се приберем у дома. Възможно ли е?
Арту изпиука замислено.
— Не те питам дали ще е лесно — търпеливо отговори Люк, след като прочете на екрана превода, — а дали е възможно.
Последва още едно песимистично съобщение.