Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Арту, намери най-близкия край на гравитационната фуния на прехващана — заповяда той и хвърли изтребителя в обръщащо стомаха свободно падане, което дори компенсаторите на ускорителите не успяха да намалят. Ако успееше да се държи така, че товарният кораб да е постоянно между изтребителя и звездния разрушител, можеше да се опита да излезе от обхвата, преди да насочат привличащия лъч и да го издърпат.
— Неидентифициран изтребител — грубият глас звучеше ядосано. — Повтарям, съобщете идентификационния си код или се пригответе да бъдете задържани.
— Трябваше да взема един от фалшивите кодове на Хан — измърмори Люк. — Арту, къде е най-близкият край?
Дроидът избибика и на екрана на компютъра се появи сложна диаграма.
— Толкова далеч! — прошепна Люк. — Е, не ни остава друго, освен да се опитаме да стигнем дотам. Дръж се!
— Неидентифициран изтребител…
Остатъкът от думите му бе погълнат от рева на двигателите, включени внезапно от Люк на пълна мощност. Питащото пиукане на Арту почти се загуби в оглушителния шум.
— Не, по-добре защитните полета да останат изключени — извика в отговор Люк. — Трябва ни допълнителна мощност, за да поддържаме висока скорост.
Премълча, че ако звездният разрушител наистина имаше намерение да ги превърне в пара, на това разстояние наличието или липсата на защитните полета нямаше особено значение. Но, така или иначе, Арту сигурно вече го знаеше.
Дори и да не искаха просто да го унищожат, имперските сили явно нямаха намерение и да го пуснат да им избяга. На екрана на радара се виждаше как звездният разрушител се промъква на по-удобна позиция зад повредения товарен кораб.
Люк погледна към радара. Все още бяха в обсега на притеглящия лъч и ако продължаваха да се движат с тази скорост, положението нямаше да се промени през следващите няколко минути. Трябваше да измисли начин да ги обърка, да насочи вниманието им другаде…
— Арту, трябва ми бързо препрограмиране на едно от протонните торпеда — извика той. — Ще го пуснем без никаква начална скорост, но така, че да се насочи право назад. Никакви сензори и излъчвания, искам да бъде абсолютно безжизнено. Можеш ли да го направиш? — дроидът изпиука положително. — Добре. Кажи ми, като си готов, и го пусни веднага.
Насочи вниманието си към екрана и леко коригира курса на изтребителя. Изстреляно с минимум активност на направляващите сензори, торпедото щеше да затрудни внушителното количество заглушители на звездния разрушител, а липсата на всякакво излъчване щеше да ограничи възможността имперските сили да се опитат да го взривят с лазери. Разбира се, оставаше проблемът, че ако торпедото не е насочено изключително точно, ще се взриви преди или след предполагаемата му цел, без да й нанесе никакви поражения.
Арту изпиука и с леко трепване на изтребителя торпедото бе изстреляно. Люк наблюдаваше напрегнато движението му и в един момент се присегна със Силата да поправи траекторията му. Миг по-късно товарният кораб се взриви с ярки последователни експлозии.
Люк погледна към радара и мислено стисна палци. Почти бяха излезли от обхвата. Ако останките от товарния кораб yспеexa да заглушат притеглящия лъч още няколко секунди щяха да се справят.
Арту избибика предупредително. Люк погледна към екрана за превода, след това — към радара с по-голям обхват и почувства как стомахът му се сви. Арту отново избибика, този път по-настоятелно.
— Видях го, Арту — изръмжа Люк. Това беше очевидната тактика, която можеха да приложат имперските сили. Товарният кораб вече не представляваше никакъв интерес, така че прехващачът променяше позицията си, завъртайки се така, че да обхване в прожекторите на тежкото си гравитационно поле изплъзващия се изтребител. Люк наблюдаваше на екрана как фуниевидният лъч се завърта под прав ъгъл.
— Дръж се, Арту — извика той, направи рязък завой под прав ъгьл, така че застанаха перпендикулярно на първоначалния си курс.
Зад него се чу изненадан писък.
— Спокойно, Арту. Знам какво правя — извика той на дроида.
От дясната им страна звездният разрушител със закъснение се опитваше да извърти огромното си туловище, за да последва маневрата на Люк, и за пръв път от началото на сблъсъка от него започнаха да изскачат проблясъци на лазерни изстрели.
Люк реагира мигновено. Само скоростта нямаше да ги спаси сега, а едно точно попадение би прекратило завинаги състезанието.
— Включи защитните полета, Арту — заповяда той на дроида и съсредоточи цялото си внимание в най-добрите маневри, на които бе способен. — Намери баланс между защитните полета и скоростта.