Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Тъй вярно, сър — кимна Пелаеон, чудеше се откъде, в името на Империята, бе разбрал това адмиралът. — Но поне знаем със сигурност, че Лея Органа Соло е останала на „Хилядолетен Сокол“.
— Така ли? — лениво попита Траун. — Наистина ли го знаем със сигурност?
— Мисля че, да, сър — настойчиво отговори Пелаеон. Все пак адмиралът не бе видял записа до края. — След като „Дамата на късмета“ и изтребителят на Скайуокър потеглиха, засякохме съобщение, което без съмнение идваше от „Хилядолетен сокол“.
Траун поклати глава:
— Било е запис — гласът му не оставяше място за спор. — Не, те са по-хитри. Значи е бил пренастроен на нейните гласови честоти дроид, най-вероятно протоколният ЗРО дроид на Скайуокър. Виждате ли, Лея Органа Соло е единият човек, който е заминал с „Дамата на късмета“.
Капитанът се взря в екрана:
— Не разбирам.
— Нека да видим какви са възможностите — отговори Траун, облегна се в креслото и сплете пръсти пред себе си. — На борда на „Хилядолетен сокол“ излитат трима души, а на „Дамата на късмета“ има само един. След това между двата се прехвърлят общо трима души. Но Соло и Калризиан са хора, които няма да поверят кораба си на несигурното управление на бордовия компютър или на някой дроид. Така че накрая на всеки кораб трябва да остане поне един човек. Следите ли мисълта ми?
— Да — кимна Пелаеон. — Но от това не става ясно кой къде е отишъл.
— Търпение, капитане — прекъсна го Траун. — Търпение. Както казахте, въпросът опира до крайния състав на екипажите. За щастие, след като вече знаем, че са били извършени три прехвърляния, остават само две възможни комбинации: Или Соло и Органа Соло са заедно на „Дамата на късмета“, или че там са Органа Соло и уукнто.
— Освен ако не се е прехвърлил някой дроид — изтъкна Пелаеон.
— Не ми се вярва — поклати глава Траун. — Ако погледнем назад в миналото, Соло никога не е харесвал дроидите и не им е позволявал да пътуват на кораба му освен при изключително необичайни обстоятелства. Дроидът на Скайуокър и приятелят му космическият робот, изглежда, са единственото изключение, а благодарение на уловеното от вас съобщение вече знаем, че дроидът е останал на „Хилядолетен сокол“.
— Тъй вярно, сър — отговори не напълно убедено Пелаеон, но много добре съзнаваше, че не сега е времето и мястото да спори. — Да обявя ли за издирване „Дамата на късмета“?
— Не е нужно — отклони предложението му Траун и този път задоволството в гласа му си пролича ясно. — Знам с абсолютна точност накъде отива Лея Органа Соло.
Пелаеон го зяпна изненадано:
— Не може да бъде, сър.
— Говоря сериозно, капитане — спокойно каза Траун. — Помислете: Соло и Органа Соло няма какво да спечелят, ако просто се прехвърлят заедно на „Дамата на късмета“ — „Хилядолетен сокол“ е много по-бърз и по-добре защитен. Това упражнение има смисъл единствено ако Органа Соло и уукито са заедно — адмиралът се усмихна: — А след като знаем това, остава само едно възможно място, където могат да отидат.
Пелаеон погледна към екрана, чувстваше се малко объркан. Но логиката на върховния адмирал изглеждаше абсолютно ясна и непоклатима:
— Кашиуук?
— Кашиуук — потвърди Траун. — Те много добре знаят, че не могат да се изплъзват постоянно от ногрите, и затова са решили да я заобиколят с уукита. С всичките недостатъци и положителни страни на това действие.
Пелаеон потръпна. Той бе летял с един от корабите, изпратени до Кашиуук да заловят уукита за императорската търговия с роби.
— Може и да не излезе толкова лесно, колкото изглежда, адмирале — предупреди го той. — Най-доброто, което може да се каже за природата на Кашиуук, е, че тя представлява смъртоносен капан. А и самите уукита са изключително способни бойци.
— Не по-добри от ногрите — възрази студено Траун. — А какво разбрахте за Скайуокър?
— След като напусна Атега, се насочи към Джомарк — отговори Пелаеон. — Но може и да е променил курса си, след като е излязъл от обхвата на нашите сонди.
— Не, със сигурност отива към Джомарк — леко се усмихна Траун. — Нашият майстор джедай го каза, нали? — адмиралът погледна към часовника на командното табло. — Заминаваме за Джомарк незабавно. Каква преднина имаме?
— Най-малко четири дни, при условие че Скайуокър не е направил някакви подобрения на изтребителя си. А може и повече, зависи колко пъти ще спре по пътя.