Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Добре дошъл у дома, приятелю!
— Как са работите, Скип? — Джек измъкна длан от хватката на бившия нападател и мислено преброи пръстите си. Скип Тайлър беше близък семеен приятел, който не си знаеше силата.
— Добре. Здравей, Кати. — Жена му получи целувка. — А как е Сали?
— Добре. — Тя протегна ръце и беше вдигната във въздуха, както й се искаше. Но само за малко. Сали се завъртя, за да слезе и да се върне към багажната количка.
— Какво правиш тук? — попита Джек. „О, Кати трябва да се е обадила…“
— Не се тревожи за колата — каза доктор Тайлър. — Джийни аз я взехме и я закарахме у дома. Решихме да ви вземем с нашата. Има повече място. Тя я докарва.
— Почивен ден ли си взе?
— Нещо такова. По дяволите, Джек! Билингс от две седмици води и твоите часове. Защо да не мога да си взема един следобед? — Към тях се приближи един носач, но Тайлър го разкара с махване на ръка.
— Как е Джийн? — попита Кати.
— Още шест седмици.
— Ние ще трябва да чакаме малко повече.
— Нима? — Лицето на Тайлър светна. — Невероятно.
Когато излязоха от терминала, беше прохладно. Печеше ярко следобедно слънце. Джийн вече спираше големия шевролет-комби на семейство Тайлър. Тъмнокосата, висока и жилеста Джийн беше бременна с третото и четвъртото им дете. Видеозонът беше потвърдил близнаците малко преди семейство Райън да заминат за Англия. Тънкото й тяло, подуто от бебетата, би изглеждало гротескно, ако не беше радостта на лицето й. Кати отиде при нея, след като тя излезе от колата, и й каза нещо. Джек естествено разбра какво е то. Жените се прегърнаха. Скип отвори задната врата и нахвърля багажа в колата, сякаш мяташе вестници.
— Възхищавам се на чувството ти за време, Джек. Прибра се почти навреме за коледната ваканция — отбеляза Скип, когато всички се настаниха в колата.
— Не бях планирал нещата по този начин — възрази Джек.
— Как е рамото?
— По-добре.
— Вярвам ти — засмя се Тайлър. — Изненадан съм, че те качиха на конкорд. Хареса ли ти?
— Пристига се много по-бързо.
— Да, всички казват така.
— Какво става в училището?
— Нищо не се е променило. Чу ли за играта? — Главата на Тейлър се извъртя.
— Не, не съм. „Как можах да забравя това?“
— Страхотно беше. Ние сме с пет точки по-малко, остават три минути и хващаме топката в нашето поле. Томсън най-после се освобождава и започва да тича напред с едното рамо и да ги блъска — бум, бум, бум, — през десет метра. След това ни извежда до осмата зона. Армейците си променят защитата, нали? Затова ние се разпръсваме. Аз съм горе в кабината на радиожурналистите и виждам, че техният треньор мисли да загрее резервата им — прави знаци да спрем часовника, — а ние удряме гредата и вкарваме гол. Като магия. Томсън не можеше да подаде топката по-добре! Двадесет и едно на деветнадесет. Какъв хубав начин да приключиш сезона!
Като випускник на академията в Анаполис Тайлър беше стигнал до втори резервен нападател на общоамериканския отбор, преди да отиде да служи на подводница. Три години по-късно, когато му предстоеше да поеме командването на нова подводница, някакъв пиян шофьор беше откъснал половината му крак. Удивителното беше, че Скип не спря да се развива. След като защити доктората си в Масачузетския технологичен институт, се присъедини към факултета в Анаполис, където можеше да се занимава с бойскаутите и да провежда по някоя тренировка от футболната програма. Джек се питаше колко ли е щастлива сега Джийн. Тя беше хубаво момиче, което едно време работеше като секретарка в адвокатска кантора. Може би е ненавиждала дългите отсъствия на Скип по време на дежурството му на подводницата. Сега той си беше постоянно у дома и тя го чувстваше близо до себе си. Джийн сякаш все си беше бременна — и човек рядко можеше да ги види разделени. Дори когато ходеха в супермаркета, Скип и Джийн се държаха за ръце. Ако на някого това му изглеждаше смешно, си го пазеше за себе си.
— Какво ще правите за новогодишната елха, Джек?
— Не съм мислил за това — призна си Райън.
— Намерил съм място, където можем да си ги отсечем свежи. Утре отивам там. Искаш ли да дойдеш?
— Разбира се. И ние трябва да пазаруваме — тихо добави той.
— Хей, ти наистина не знаеш нищо. Кати се обади миналата седмица. Джийн и аз свършихме…ъъ, важната част. Тя не ти ли каза?
— Не. — Райън се обърна и погледна жена си, която му се усмихваше. „Ядец!“ — Благодаря, Скип.
— А, няма защо — махна с ръка Тайлър, когато излязоха на околовръстното шосе за Вашингтон. — Отиваме до семейството на Джийн. Това е последната й възможност да ги види, преди да се появят близнаците. И професор Билингс казва, че те очаква малко работа.