Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
„Заднико, ако този самолет беше опасен, досега със сигурност да са загубили поне един.“
Дочу се виенето на реактивните турбини, което стимулира дейността на киселинните жлези в стомаха на Джек. Той отново затвори очи. „Не можеш да избягаш.“ Наложи си да контролира дишането си и да се отпусне. Това му се удаде учудващо лесно. Джек не беше от хората, които летят с побелели от стискане кокалчета на ръцете. Може да се каже по-скоро, че е от онези, които по време на полета стават безжизнени.
Някакъв невидим влекач започна да бута самолета назад. Райън погледна през прозореца и видя как всичко се движи леко напред. Летище „Хийтроу“ беше доста голям комплекс. Виждаха се самолети на дванадесетина други компании. Много от тях стояха до терминалите като кораби в пристанище. „Ех, ако бяхме взели кораб за дома“ — помисли си той, но забравяше, че преди години като морски пехотинец на кораба „Гуам“ беше повален от морска болест. Конкордът спря да се движи за няколко секунди, а след това тръгна, използвайки силата на собствените си двигатели. Райън не знаеше защо колесникът трябва да бъде толкова висок, но усещаше, че заради него се люлееха по странен начин, докато се движеха. Капитанът отново се обади по радиоуредбата и каза нещо за излитане с включен форсаж, но Райън не долови всичко, защото гледаше излитащия „Боинг 747“ на „ПанАм“. Реши, че конкордът определено беше по-красив. Той му напомняше на изтребителите, които беше сглобявал като дете. „Излитаме първокласно.“
Самолетът направи рязък завой в края на пистата и спря, като леко се поклащаше на предната си стойка. „Тръгваме.“ — Заставаме на позиция за излитане — съобщиха по уредбата. Назад салонният екипаж закопчаваше коланите към седалките си. Джек седеше на мястото си като човек, който очаква екзекуция на електрически стол. Очите му сега бяха отворени и той гледаше през прозореца.
Шумът от двигателите нарасна значително и самолетът започна да се движи. След няколко секунди, изглежда, двигателите зареваха още по-силно и Райън беше притиснат към облегалката от плат и поливинилхлорид. „По дяволите!“ — каза си той. Ускорението беше впечатляващо и почти два пъти по-голямо от тези, които беше изпитвал досега. Нямаше как да го измери, но като че ли невидима ръка го притискаше назад, докато друга натискаше гипса му и се опитваше да го завърти настрани. Стюардесата беше права. Много вълнуващо преживяване. Тревата се стрелваше покрай прозореца и изведнъж носът се вдигна рязко нагоре. Едно последно друсване извести отделянето на колелата от пистата. Джек се опита да дочуе звука от прибирането на колесника в тялото, но мощта на излитането заличаваше всичко останало. Вече се намираха на около триста метра над земята и се издигаха нагоре под невероятен ъгъл. Джек погледна към жена си. Тя направи знак с уста, сякаш искаше да каже „Олеле!“ Сали беше залепила носа си към пластмасовия прозорец.
Ъгълът на изкачването леко се намали. Салонният екипаж вече беше започнал работа — стюардесите возеха една количка е напитки. Джек си взе чаша шампанско. Не беше в настроение за празнуване, но искрящите вина му влияеха много бързо. Веднъж Кати му беше предложила да вземе валиум, за да е спокоен по време на полет. Райън упорито избягваше лекарствата. Но смяташе, че пиенето е нещо по-различно. Погледна през прозореца. Все още се издигаха. Движеха се сравнително спокойно, друсането не беше много по-различно от това, което се създаваше при движение по асфалтирано шосе.
Джек усещаше всяко подрусване и знаеше, че се намира на няколко хиляди метра от земята.
Извади книгата от джоба си и започна да чете. Това беше сигурен начин да забрави полета. Джек се свлече надясно и отпусна глава между седалката и стената. Можеше да опре лявата си ръка на съседната седалка и това измести тежестта от мястото на кръста му, където гипсът се впиваше силно. Десният му лакът почиваше на облегалката и Райън, след като се концентрира върху книгата, застана така, сякаш е част от самолета. Беше си избрал добро четиво за полета — една от книгите на Алистър Хорн за френско-германските конфликти. Скоро откри нова причина да мрази гипса си. Беше му трудно да чете, защото трябваше да обръща страниците с една ръка. Трябваше да слага книгата на седалката, за да може да прелиства.