Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Нещо ново от нашите колеги? — попита О’Донъл.
— Да — пъргаво отговори Маккени. Нашите колеги бяха Извънредното крило на Ирландската републиканска армия. — Една от групите на бригадата от Белфаст ще нападне някаква кръчма вдругиден. Онези от Доброволните сили в Ълстър я използвали напоследък — не е много умно, нали?
— Мисля, че можем да оставим това — прецени О’Донъл. Разбира се, нападението щеше да бъде извършено е бомба и щеше да има жертви, сред които може да са и членове на Доброволните сили в Ълстър, които той смяташе за реакционните сили на управляващата буржоазия — те не бяха нищо повече от разбойници, защото нямаха никаква идеология. Толкова по-добре, щом ще бъде убит някой от доброволците, но би бил достатъчен и някой от извънредните, защото тогава доброволците ще се промъкнат в католически квартал и ще убият един-двама души на улицата. И както винаги хората от криминалния отдел на полицията в Ълстър ще разследват, и както винаги никой няма да си признае, че е видял нещо, и в католическите квартали ще продължи да цари революционна нестабилност. Омразата е толкова голямо предимство. Тя поддържаше каузата в много по-голяма степен от страха. — Друго има ли?
— Бомбаджията Дуайър отново е изчезнал от погледа — продължи Маккени.
— Последният път, когато това се случи…да, Англия, нали? Нова кампания ли има?
— Нашият човек не знае. Работи по въпроса, но му казах да внимава.
— Много добре. — О’Донъл ще помисли за това. Дуайър беше от най-добрите бомбаджии на ИРА-Извънредни, гений по запалителните капсули със закъснител, лицето, което от отдел Ц-13 на Скотланд Ярд издирваха така усърдно, както никой друг. Залавянето на Дуайър би било сериозен удар за ръководството на ИРА… — Разбира се, нашият човек трябва много да внимава, но е добре да знаем къде е Дуайър.
Маккени разбра. Твърде жалко за Дуайър, но не беше избрал да работи за когото трябва.
— А оня от Белфаст?
— Не — поклати глава шефът.
— Но той отново ще се измъкне. Трябваше ни един месец да…
— Не, Майкъл. Синхронът — не забравяй колко важно е да има синхрон. Операцията е едно интегрирано цяло, а не просто сбор от събития.
Командирът на белфастката бригада на ИРА-Извънредни беше най-търсеният човек в Ълстър. „Бригада, по-малко от двеста души са“ — сухо си помисли О’Донъл. Търсен от не една страна, макар че за момента командирът трябваше да позволи англичаните да го хванат. „Жалко. С удоволствие бих те накарал да заплатиш лично за изхвърлянето ми, Джони Дойл, и за това, че определи цена за главата ми. Но и в този случай трябва да бъда търпелив. В края на краищата аз искам нещо повече от главата ти.“
— Освен това не бива да забравяш, че хората ни трябва да пазят и собствените си кожи. Причината за голямата важност на синхрона е, че това, което сме планирали, може да стане само веднъж. Затова ще бъдем търпеливи. Трябва да чакаме подходящия момент.
„Какъв подходящ момент? Какъв план?“ — искаше да знае Маккени. Само преди няколко седмици О’Донъл беше обявил, че „моментът“ е дошъл, само за да отмени всичко след последното телефонно обаждане от Лондон. Шон Милър не знаеше повече от другите, но Маккени дори не подозираше колко бяха тези привилегировани хора. Ако имаше нещо, в което командирът вярваше, то бе сигурността. Офицерът разузнавач оценяваше важността й, но като млад човек се дразнеше от това, че осъзнава значимостта на събитията, без да знае какво точно става.
— Трудно е, нали, Майк?
— Да, сър. Трудно е — отговори усмихнат Маккени.
— Не забравяй докъде ни доведе нетърпението — каза шефът.
8.
ИНФОРМАЦИЯ
— Това е всичко, Джими. От бюрото благодарят, че проследи онзи тип.
— Наистина не мисля, че той е от онези туристи, от които имаме нужда, Дан — отговори Оуенс. Един жител на Флорида, откраднал три милиона долара от банка в Орландо, беше допуснал грешката да спре в Англия на път за друга европейска страна с малко по-различни закони за банковото дело. — Мисля, че следващия път ще го оставим да попазарува по „Бонд стрийт“, преди да го арестуваме. Това ще е и хонорарът за залавянето му.