Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Първата световна война трябваше да започне.
Първата жертва на Първата световна война
В подготовката на това убийство участвуваха някои достопочтенп господа от френската общественост. Парижкият печат и клюкарите по кафенетата изиграха ролята на гангстерски босове. Политическата спекулация, a в значителна степен и едностранчивото патриотарство преди и след сараевския атентат и дългогодишният стремеж на французите да отмъстят на германците за поражението в Седан през 1870 г. прокараха пътя на атентатора.
Между другото той би могъл да получи ясни указания и от ежедневниците: „Не си струва наказателният взвод да изстрелва дванадесет куршума срещу господин Жорес, за него би било достатъчно само едно въже…“ (Юрбен Гойе). А Шарл Мора нарече вожда на френските социалисти и радетеля за мир и нормализиране на френско-германските отношения Жан Жорес „мръсна проститутка, издържана от германците“.
Няколко дена преди атентата демонстрантите по Шан-з-Елизе викаха по адрес на безкористния политик и журналист: „Долу Жорес! Плюйте в лицето му! Да живее армията!“ След смъртта му и след процеса срещу неговия убиец около триста хиляди парижани демонстрираха против оправдателната съдебна присъда и без малко протестите на разгневените граждани да се превърнат в сериозни политически размирици. След поражението на Германия французите почетоха паметта на първата жертва на Първата световна война, като пренесоха останките на Жорес в Пантеона на безсмъртните.
През юни 1914 г. той бе навършил петдесет и пет години, изминал бе трудния път на политик, воюващ за социален прогрес. Роден в бедно семейство, следвал като стипендиант, на двадесет и пет години той вече е депутат и преподавател по философия, основател и главен редактор на „Юманите“.
След сараевския атентат Жан Жорес се стремеше с всички сили да защити мира. Той бе убеден, че военната психоза е изкуствено и целенасочено поддържана и че ако обикновените хора изразят ясно своето несъгласие, ако работниците, например чрез генерална стачка, демонстрират отношението си към безотговорните политици, не ще се стигне до най-лошото.
В този дух Жан Жорес се изказа в Брюксел на заседанието на Международното социалистическо бюро. След като Австро-Унгария в началото на август 1914 г. нападна Сърбия, а интернационалът практически бе разтурен, в Брюксел се проведе голям международен митинг на мира. Социалистите правеха всичко възможно да спасят Европа от застрашаващия я конфликт.
На 29 юли на тази внушителна манифестация, в която участвуваха осем хиляди брюкселски работници, от името на германските социалисти произнесе реч Хуго Хасе, а от името на французите Жан Жорес. За политиката на френското правителство Жан Жорес заяви: „Заради своето твърдо и непоколебимо становище по въпросите на френско-германското сближаване аз открай време привличам ненавистта на нашите шовинисти. Ето защо имам правото да заявя, че в този момент френското правителство желае мир и работи за неговото опазване.“ До последния си миг той се бореше за мир, но в очите на националистите беше враг и изменник, прусак и продажник. Кой ли не наливаше масло в огъня и не подстрекаваше срещу него? При това въпреки непоколебимия си оптимизъм Жорес бе един от малкото политици, които съзнаваха огромните размери на един европейски конфликт. Петнадесет години преди Сараево той написа пророческите думи: „Ако избухне война, тя ще бъде страшна и ще вземе невъобразими размери. За пръв път ще се разрасне във всеобща война, която ще обхване всички континенти… Нашата планета ще почервенее от пролятата кръв.“
Привечер на 31 юли 1914 г. след целодневни заседания в Президиума на правителството и в Министерството на войната той се връща в канцеларията си в „Юманите“, за да напише уводната статия за последните драматични събития след обявяването на мобилизацията. Може би все още е имал някаква надежда.