Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Съратниците му кимнаха и замърмориха помежду си.
— Знаем, че Рекхет е бил разкрит и хвърлен в затвора преди четири години. Ипуе помогна за освобождаването му. В крайна сметка Рекхет избяга. Той успя да мине незабелязано покрай нашите патрули, но е бил заловен от пясъчни жители, които хванали и един търговец от Мемфис — Наратуша махна с ръка. — Знаете тази история. Не знаете обаче какво ни каза нашият шпионин. — Сега вече бе привлякъл цялото им внимание. Щеше да им даде достатъчно доказателства, че някой приближен до придворните кръгове на Египет му предава тайните на фараона. — Нашият шпионин в Храма на Птах ни информира, че мемфиският търговец е бил един от най-добрите тайни агенти на Сененмут. Казано просто, той може да е забелязал нещо, което не е трябвало да вижда в западната пустиня — той вдигна ръка, за да спре възраженията им и надигащата се тревога. — Темеу и аз взехме всички необходими мерки. Имаме влиятелни приятели в Тива — той се усмихна свирепо, а острите му зъби бяха повече като на озверял мастиф, отколкото като на човешко същество.
Някъде дълбоко навътре в храма изсвириха рогове и тръби и удариха гонгове, отбелязвайки отминаването на поредния кръгъл час.
— Трябва ние самите да хванем Рекхет — продължи Наратуша — и да го убием. С това не само ще защитим нашата кауза, но ще покажем на царствената кучка, че й помагаме в наказването на такъв злодей. Тя няма да има друг избор, освен да ратифицира договора, и ние ще можем да си тръгнем.
Вождовете запляскаха тихичко с ръце, изказвайки своето одобрение.
— Има само един проблем — Сивобрадия много държеше последната дума да не остане за Наратуша. — Ако царската кучка го хване първа…
— О, надявам се, че ще го направи — отвърна загадъчно Наратуша. — „Очите“ и „ушите“ на фараона, да не споменавам пък за меджаите и имперските отряди, здравата търсят Рекхет, но — той сви рамене — ние ги наблюдаваме.
— Ами този шпионин? — попита Сивобрадия. — Как си могъл да наемеш висш свещеник египтянин в храма? — той наведе глава, погледна косо към хубавичкия Темеу и скрито изруга своята прибързаност.
Всъщност знаеше отговора на този въпрос. Темеу беше гордост и радост на своето племе, красив, но свиреп войн. Обожаван еднакво от мъже и жени, като съблазнител той беше ненадминат. Нима беше прелъстил някой висш жрец тук, в Храма на Птах? Сивобрадия се заслуша в шепота на останалите. Египтяните смятаха подобна греховна любов за гнусна, макар и не толкова ужасна, колкото сношаване с либийски войн. Той се огледа. Наратуша се бе втренчил в него, нарочно оставяйки напрегнатото мълчание да продължи, за да причини колкото е възможно по-голямо притеснение. Сивобрадия се прокашля и сведе поглед: Наратуша щеше да има последната дума.
— Темеу — Наратуша се обърна безизразно към роднината си, — най-добре ще е да тръгваш. Часът удари. Работата трябва да се свърши.
Темеу кимна, свали гривните, пръстените и огърлицата си, протегна се и ги пусна в ръката на Наратуша. После стана, затегна кожения си пояс, на който висяха три кании за ножове и две по-малки за ками. Той вдигна плисираната си роба, изтърси я и я надяна, после сложи качулката й и се преобрази в един от многото поклонници, които се тълпяха на рояци в Храма на Птах. Вдигна ръка за довиждане и се плъзна като сянка по тревата.
Темеу държеше главата си ниско приведена, усмихвайки се, развеселен от сценката, която се бе разиграла между Наратуша и Сивобрадия, макар да бе напълно наясно колко опасна започва да става тази игра. Бяха в Египет вече от две седмици, повечето от вождовете станаха неспокойни и нямаха търпение да си вървят. Работата трябваше да се докара докрай, и то бързо. Плъзна ръка в процепа на робата си, за да се успокои, докосвайки облечената в кожа дръжка на едната си кама. Той беше изиграл ролята си, като беше съблазнил този свещеник. В началото дори не му се вярваше, но беше забелязал погледите на възхита, похотливия пламък в очите му и после? Да… Темеу спря на края на едно стълбище. Беше толкова лесно, като да хванеш в капан някакъв тлъст пъдпъдък или да измъкнеш охранен шаран от езеро. Мъжът бе паднал като зряла ябълка и Темеу го беше имал в собственото му гнездо. Слезе по стълбите, мина през сенчестия тунел между две постройки и влезе в двор, окъпан от слънце и украсен със статуи на човека-бог Птах. До тях фонтани разпръскваха вода над свещена плоча и къпеха със струите си изписаните имена, титли и прозвища на божеството. Въпреки слънчевия блясък и изгарящата жега на деня площадът бе много оживен. Многобройни поклонници се тълпяха около фонтаните, напиращи да докоснат плочата, потапяха ръцете си, пиеха жадно или си пълнеха бутилки, за да могат да занесат светена вода и в домовете си.