Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Можем да видим знаците също толкова ясно като теб, Моридин — каза раздразнено Демандред. — Времето наистина наближава. Трябва да намерим останалите печати на затвора на Великия властелин. Наредих на следовниците си да търсят навсякъде, но не са намерили нищо.
— А, да. Печатите. Трябва да се намерят, наистина. — Моридин се усмихна почти безучастно. — Остават само три, и трите — притежание на ал-Тор, макар да се съмнявам, че ги носи със себе си. Вече са твърде податливи на счупване. Трябва да ги е скрил. Насочете хората си по места, където е бил. Търсете сами.
— Най-лесният начин е да се отвлече Луз Терин. — В рязък контраст с ледено-девствената й външност, гласът на Циндейн беше дъхав и зноен, глас, създаден за жена, изтегната на меки възглавнички, облечена съвсем оскъдно. А и в големите й сини очи имаше твърде много зной. Изпепеляващ зной. — Мога да го накарам да каже къде са печатите.
— Не! — отсече Моридин и я прикова с поглед. — Ще го убиеш „неволно“. Времето и начинът на смъртта на ал-Тор ще са по мой избор. На никой друг. — Странно, опря длан на гърдите на палтото сй и Циндейн трепна. Могедиен потръпна. — На никой друг — повтори той твърдо.
За Аран’гар тази размяна на реплики хвърли доста светлина върху нещата. Изглежда, щом успееше да отстрани Моридин, Могедиен й момиченцето щеше да ги има на каишки. Много добре наистина.
Моридин се изправи в стола си и погледът му обходи останалите.
— Това е в сила за всички ви. Ал-Тор е мой. Няма да му посягате по никакъв начин!
Циндейн сведе глава над бокала си и отпи, ала омразата в очите й бе неприкрита. Грендал твърдеше, че тя не е Ланфеар, че била по-слаба в Единствената сила, но определено беше обсебена от ал-Тор и го наричаше със същото име, което винаги бе използвала Ланфеар.
— Ако искате да убиете някого, убийте тези двамата! — продължи Моридин. Изведнъж в средата на кръга изникнаха подобия на двама младежи в груби селяшки дрехи и се завъртяха тъй, че всеки да може добре да огледа лицата им. Единият беше висок и плещест, с жълти очи, моля ви се, а другият — по-скоро мършав и с много безочлива усмивка. Като творения на Тел-айеран-риод, движеха се сковани и физиономиите им си оставаха неизменни. — Перин Айбара и Мат Кау-тон са тавирен, лесни са за намиране. Намерете ги и ги убийте. Грендал се изсмя горчиво.
— Намирането на тавирен никога не е било толкова просто, колкото го изкара, а сега е по-трудно от всякога. Цялата Шарка е в движение, пълна с въртопи и шипове.
— Перин Айбара и Мат Каутон — промърмори Семирага, докато оглеждаше двете фигури. — Така изглеждали значи. Кой знае, Моридин. Ако беше споделил това с нас преди, сигурно вече щяха да са мъртви.
Юмрукът на Моридин се стовари с все сила върху облегалката на стола.
— Намерете ги! Погрижете се следовниците ви да научат лицата им. Намерете Айбара и Каутон и ги убийте! Времето иде и те трябва да са мъртви!
Аран’гар отпи от виното си. Нямаше възражение да убие тези двамата, ако случайно се изпречеха на пътя й.
Но Моридин щеше ужасно да се разочарова за Ранд ал-Тор.
Глава 4
Сделка
Яхнал Стъпко, Перин гледаше широката поляна с поникналите вече от излинялата зимна трева червени и сини цветя. Тревата беше плоска като килим под стопилия се сняг. Горичката беше предимно кожолист, който пазеше широките си тъмни листа зиме, но и малко бели листа бяха останали по клоните на сладниката. Сиво-кафявият жребец тупаше с копито, нетърпелив не по-малко от него, макар че Перин нямаше да го издаде пред никого. Слънцето се бе издигнало почти над главата му — чакал беше тук близо час. От запад духаше напорист вятър, през поляната и към него. Това беше добре.
От време на време облечената му в тежка ръкавица ръка погалва-ше почти правия дъбов клон, по-дебел от ръката му и дълъг почти колкото нея, положен на седлото пред него. На половината му дължина беше издялал страните му плоски и гладки. Поляната, оградена с грамадни дъбове и кожолист, висок бор и по-ниска сладника, бе по-малко от стотина разтега на ширина, но повечко на дължина. Клонът трябваше да е достатъчно дебел. Беше обмислил всяка възможност. Клонът ставаше за повечето.
— Милейди Първа, трябва да се върнете в лагера — за кой ли път измърмори Гален и се почеса раздразнено по червената кръпка над изваденото око. Шлемът му с пурпурния пискюл висеше на седлото му и дългата му до раменете бяла коса се вееше непокрита. Чували го бяха да казва, пред очите на Берелайн, че повечето от тези бели коси са му подарък от нея. Черният му боен кон понечи да захапе Стъпко и той рязко дръпна юздите, без да откъсва око от Берелайн. Нали се беше произнесъл на съвета против идването й все пак. — Грейди може да ви придружи и да се върне, докато почакаме още малко да видим дали сеанчанците ще се появят.