Нож от блянове

Тя взе бокала и махна на зомара да се отдалечи, но то вече се беше обърнало, още преди жеста й. Мразеше способността на тези същества да разбират какво има в главата й. Добре поне, че не можеха да съобщят на друг какво са научили. Спомените за каквото и да било загас-ваха мигновено, освен командите. Дори Агинор бе проявил достатъчно благоразумие да предвиди нуждата от това. Той дали щеше да се появи днес? Осан’гар бе пропускал всяка среща след провала в Шадар Логот. Същинският въпрос беше дали и той вече е между мъртвите, яля действа тайно, може би по указания на Великия господар? И в двата случая отсъствията му предлагаха апетитни възможности, но второто предполагаше и също толкова опасности. Напоследък все си мислеше за опасности.

Тя закрачи с небрежна походка към Грендал.

— Кой според теб е пристигнал пръв, Грендал? Сянката да ме вземе дано, който и да е, избрал е потискаща обстановка.

Ланфеар бе предпочитала срещи, реещи се в безкрайна нощ, но това тук по своему беше още по-лошо, като среща в гробища.

Грендал се усмихна тънко. Поне опита — но никакво усилие не можеше да изтъни тези устни. Сочност бе думата за всичко по Грендал, сочност зряла и красива, и едва прикрита под сивата мъгла на роклята й от стрейт. Макар че навярно нямаше нужда да носи чак толкова пръстени, всички без един украсени със скъпоценни камъни. Отрупаната с рубини коронка също не подхождаше на златистата й като слънце коса. Смарагдовото колие от Делана много повече отиваше на лъскавозелените коприни, в които се бе облякла. Разбира се, макар смарагдите да бяха истински, коприните бяха продукт на Света на сънищата. Твърде много внимание щеше да привлича в будния свят с толкова дълбоко деколте, ако изобщо можеше да се задържи там. А и цепката, разголваща левия й крак до бедрото… Краката й бяха по-хубави от тези на Грендал. Беше помислила за две цепки. Тук дарбите й не бяха толкова големи като на някои: не можеше да намери сънищата на Егвийн, ако момичето не е до нея — но можеше да си докара облекло, каквото иска. Доставяше й удоволствие да се възхищават на тялото й, а колкото повече го показваше, толкова повече я взимаха за незначителна.