Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Докато майенците и геалданците се развръщаха в редица и повечето от сеанчанците в ярко нашарените си брони правеха същото, Перин и Берелайн продължиха към Таланвор и двамата бронирани сеан-чанци — единият бе с три сини пискюла на лъскавия си шлем, дето толкова приличаше на глава на насекомо, другият — с два. Сул-дам и дамане бяха с тях. Срещнаха се в средата на поляната, сред дивите цветя и тишината, на шест разтега едни от други.
Щом Таланвор застана от едната страна между двете групи, сеанчанците в бронята смъкнаха шлемовете си. Под шлема с двата пискю-ла се видя русокос мъж с няколко белега, набраздили ъгловатото му лице. Здраво обрулен от боеве мъж, чиято миризма, странно, излъчваше ведрост — но другото лице бе това, което интересуваше Перин. Женско лице. Жената яздеше пъстрокафяв боен кон, може би един от най-добрите, които бе виждал, и беше висока и широка в раменете като за жена, иначе не много едра и не млада. По слепоочията на късо подрязаната й къдрава черна коса се виждаха сиви къдрици. Беше черна като тучна пръст и имаше само два белега, единият — прорязал лявата й буза. Другият бе отнел част от дясната й вежда. Някои хора смятаха, че белезите са знак за твърдост. Според него колкото по-малко белези имаш, толкова по-добре. Миризмата й, донесена от вятъра, бе изпълнена с увереност.
Погледът й пробяга към пърхащите знамена. Стори му се, че леко се спря на Червения орел на Манедерен и отново се върна на Златния ястреб на Майен, но тя бързо се овладя и го загледа. Изражението й изобщо не се промени, но щом забеляза жълтите му очи, в миризмата й се долови нещо неопределимо, нещо остро и кораво. А щом видя тежкия ковашки чук в клупа на колана му, странната миризма се усили.
— Представям ви Перин т’Башийр Айбара, Господаря на Две реки, Васален лорд на кралица Алиандре Геалданска — каза Таланвор и вдигна ръка към Перин. Твърдеше, че сеанчанците били големи педанти с формалностите, но Перин нямаше представа дали това е сеанчанска церемония, или нещо от Андор. — Представям ви Берелайн сур Пейен-Драг Паерон, Първа на Майен, Благословена от Светлината, Бранител-ка на Морето, Върховен трон на Дома Паерон. — С поклон към двамата, той премести юздите и вдигна другата си ръка към сеанчанците. — Представям ви флаг-генерал Тилий Кирган от Всепобедната армия, на служба на Императрицата на Сеанчан. Представям ви капитан Бакаяр Мишиима от Всепобедната армия, в служба на Императрицата на Сеан-чан. — Нов поклон, след което Таланвор обърна коня си и подкара назад до знамената. Лицето му беше мрачно като на Ейрам, но мириеше на надежда.
— Радвам се, че не ви назова Вълчия крал, милорд — провлече флаг-генералът. Както си размазваше думите, Перин трябваше да се напряга, за да разбере какво говори. — Иначе щях да помисля, че Тармон Гай-дон ни връхлита. Знаете ли Пророчествата за Дракона? „Щом Вълчия крал понесе чука, това ще са сетните знайни дни. Щом лисицата се ожени за гарвана и проехтят тръбите за бран“. Лично на мен вторият стих никога не ми е бил ясен. И вие, милейди. Сур Пе-йендраг. Това да не би да означава „от Пейендраг“?
— Семейството ми сме потомци на Артур Пейендраг Танриал — отвърна Берелайн, вдигнала високо глава. Завихрилият се вятър донесе лъх на гордост, наред с търпението и парфюма. Бяха се разбрали Перин да говори — тя беше тук, за да зашемети сеанчанците с красота та на една млада владетелка, или поне да придаде тежест на Перин с това — но може би все пак беше редно да отговори на прекия въпрос.
Тилий кимна, все едно че беше очаквала точно този отговор.
— Това ви прави далечна братовчедка на Императорската фамилия, милейди. Несъмнено Императрицата, дано да живее вечно, ще ви почете. Стига да нямате претенции към самата империя на Ястребово крило, разбира се.
— Единствената ми претенция е за Майен — гордо заяви Берелайн. — И нея ще браня до последния си дъх.
— Не дойдох тук, за да си говорим за Пророчествата или за Ястребовото крило, или за Императрицата ви — каза раздразнено Перин. За втори път, само за няколко мига, цветовете понечиха да се завихрят и трябваше да ги разсее. Нямаше време. Вълчият крал? Скокливец сигурно щеше да се разсмее, както вълците се смеят на това. Всеки вълк щеше да се изсмее. При все това думите го смразиха. Не беше разбрал, че е споменат в Пророчествата. А чукът му бил предвестник на Последната битка? Но нищо друго не беше важно освен Файле. Само тя. И каквото бе нужно, за да я освободи. — Споразумението за тази среща допускаше не повече от трийсет души за всяка група, но вие имате хора в горите от двете ни страни. Много хора.